Дух и истина
Дух и истина
Християнски образователен сайт
Християнски образователен сайт

  Начало    Библия    Коментари    Връзки    За контакти    Духовни песни  
 
Теми от Библията
Възкресението
Герои на България
Първи български преводи на Библията
Смели реформатори
Петдесятно движение
Рийс Хауелс
Съботата през вековете
Саду Сундар Синг
Живот на вяра
Да бъдем по-добри
Духовни песни
Здраве и духовен живот
Храната на греха
Вавилонизация и хранене
Духовен Вавилон
Инквизицията на ХХ век
Ватикана и фашизма
Търсене в Библията
Естир 2003
Естир 2006
За сайта
За сайта
Коментари към статиите
Посещения на сайта

Коментари към тази статия

Препоръчай тази статия на приятел

Глобализация, вавилонизация и хранене

"Сладкият убиец"
"Кока-колата" сред вкусовите добавки
Влияние на промишлените храни върху психиката и здравето на децата
Кофеинът и децата
Истината за белия шоколад
Шоколад, мигрена, хранителни алергии
Безалкохолни напитки, в състава на които влиза кофеин
Въвеждащите наркотици – една подценявана опасност за нашите деца
Захарта като наркотик
Храни – имитатори и заместители. Най-разпостранената храна – имитация
Алтернативи на някои от индустриалните храни
Заключение
Бележки

“Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й.” (Откр. 18: 2-4)

Изминали са се хиляди години от разрушаването на Вавилонската кула, описана в Библията. Но онази кула е само знак, символ на духовната вавилонска кула, която човечеството никога не е спирало да гради. Днес, в епохата на космонавтиката то дори достигна небето, а съвременните постижения в областта на науката и техниката го главозамайват до степен да си мисли, че може да живее щастливо и презадоволено и без Бога. А така наречената глобализация, казано на библейски език е всъщност съвременният вариант на постоянно действащата в човечеството вавилонизация. Процесите на окрупняване, на повърхностна и синкретична религиозност и на обогатяване на земните търговци “от безмерния й разкош” са явни и видими за всички. Но една от сферите, в които глобализацията и респективно вавилонизацията се проявява не винаги явно, е храненето. То обикновено не е център в коментарите на тема глобализация (като изключим темата за хиперхранителните вериги като Макдоналдс). То като че ли не изглeжда свързано и с темата Вавилон, но истината е, че храненето, поради фундаменталността си в човешкия бит, може да бъде използвано като средство за влияние върху огромни човешки популации. Естествено, че световната система Вавилон се възползва от тези удобни лостове за управление на човешките маси.

През последните два века в западния начин на живот навлязоха модерни технологии за добив, преработка и придаване “търговски вид” на храната. Тя се превърна в стока, чрез която масовият консуматор може да бъде контролиран. Широко навлязоха храни с наркотично въздействие на кофеинова основа, като кока-колата, кафето и шоколада, чрез които потребителят да бъде държан в психо-физическа зависимост. А новите технологии в областта на храненето не допринесоха за повишаване здравето на хората – точно обратното – оказа се, че промишленият начин на добиване и преработка на храните води до снижаване на тяхната реална хранителна стойност и до редица странични неблагоприятни ефекти върху здравето. Множеството научни изследвания от последните 50-60 години сочат, че индустриализацията е пряко свързана с така наречените болести на цивилизацията, разбирай на вавилонизацията.

Д-р Стивън Дейвис1, безспорен авторитет в областта на храненето, твърди: “Пионерска работа през 30-те години ва нашия век извършил американския хирург стоматолог Уестън Прайс, който проучил хранителните навици на жителите на около тридесет района с примитивни култури. Той е наблюдавал как те започвали да страдат от БОЛЕСТИТЕ НА ЗАПАДА – рак, сърдечни пристъпи, разваляне на зъбите, алергии и т.н., когато се отказвали от традиционната си храна и започвали за консумират типичната “ЗАПАДНА” храна. Това сега е потвърдено и от много други изследователи, така че идеята за ролята на хранителните фактори за възникването на тези заболявания, които се срещат предимно в страните със “западен” начин на живот, вече не се смята за чудновата или необичайна...Дори нещо повече, “след като повтарящи се научни проучвания показаха значението на хранителните фактори за профилактиката и лечението на болестите, сега се приема за установено от лекари и учени, че ХРАНЕНЕТО Е ОСНОВЕН ФАКТОР за заболяванията в ЗАПАДНИЯ свят...Представата, че храненето на Запад и чудесно и здравословно, трябва да бъде развенчана.” 2 Представата, че щом някоя храна е допусната до пазара и щом е в лъскава опаковка, значи е добра, е продукт на огромната обществена манипулация, извършвана от хранителния бизнес.

Горецитираният лекар алармира: “Голяма част от диетите се влияят от пазарните механизми, а на Запад те се влияят повече от рекламата, отколкото от научнообосновани препоръки. Производителите на храни трябва да реализират печалба. Това означава, че те поставят на първо място интересите на акционерите си, а не алтруистичната цел да осигурят най-добрата храна за своите клиенти. Накратко, те произвеждат такива храни, за които са сигурни, че ще бъдат закупени от хората, но няма никаква гаранция, че това са здравословни храни...Много от ефектите от преработването на храните могат да бъдат вредни за хранителните им качества, а напоследък се установи, че това има дългосрочни последици за здравето. Например при рафинирането на брашното се отстраняват не само хранителните влакнести вещества, но и основните витамини и минерални вещества.” 3

Освен това в индустриално произвежданите или така наречените преработени храни се добавят: "Багрила, избелващи вещества, емулгатори, антиоксиданти, консерванти, ароматизатори, буфери, подкислители, алкализиращи вещества, дезодортни, овлажнители, изсушаващи агенти, газове, набухватели, омекотители, дезинфектанти, дефолианти, фунгицидни средства, неутрализатори, подсладители, препарати против втвърдяване и против образуване на пяна...Това са средствата за производство на специалиста от хранително-вкусовата промишленост - магьосник, който може да лъже, да заблуждава и да мами...Неговата алхимия може да направи стари продукти да изглеждат пресни, позволявайки си нехигиенични практики, да маскира ниското качество, да направи заместители с ниска хранителна стойност или нищо не струващи химикали за по-скъпо струващи съставки." 4 Д-р Чанси Лейк, бивш председател на Американската асоциация за научно развитие, предупреди още през 1963 г., че" всеобщата употреба на нови химикали в големи количества ще доведе до нов риск - субклинично отравяне, което ще бъде толкова коварно, че лекарите няма да могат да направят връзка между отровата и болестното състояние. Щом той алармира още през 1963 г., можем да си представим  какво е днес състоянието на храните не само в Америка, но и в целия американизиран, т.е. вавилонизиран свят. И още едни поразяващи данни: "Никой не знае точния брой, но е изчислено, че съществуват над 5 000, а може би дори 7 000 химически добавки, които все още се използват за подобряване на външния вид, цвета, аромата, структурата, мириса, трайността и други детайли, както на приготвените, така и на естествените храни. А освен това факт е, че химическите добавки са убедително свързани с многобройни заболявания - от алергия до рак, както и с неясно виждане, болки в гърба и повишена двигателна активност при децата. Най-общо, някои консерванти се добавят към храните под формата на желатин и действат като блокират достъпа на кислород до хранителните вещества и микроорганизмите, в резултат на което се елиминират жизнените процеси в хранителната субстанция." 5 Всички горепосочени добавки изтощават имунната ни система и водят до редица болести. Дори смятаните за “невинни” оцветители, ароматизатори и овкусители на храната не са никак безобидни. Ето мнението на американския фармацевт Ърл Миндъл: “Честата употреба на храни, съдържащи изкуствени аромати, оцветители, мононатриев глутамат и други примеси, може да отслаби имунната система.” 6

Гореспоменатите негативни психо-физически въздействия на индустриалните, т.е. на ВАВИЛОНСКИТЕ ХРАНИ всъщност са един знак за порочната същност на настоящата световна икономическа, политическа и религиозна система в света, наречена Вавилон. Тези храни - бавнодействащи и вкусни отрови в лъскави опаковки - са символ на религиозните учения (католическото например), които като пелин вгорчават водите (Отк. 8:11), т.е. тровят хората по целия свят.

На две от най-компрометираните добавки към храната, които се разпостраняват в огромни мащаби – аспартама и мононатриевия глутамат, ще се спрем по-надолу.


"Сладкият убиец" 7

В последните години все по-масово се употребява явната "химична отрова" - подсладителят аспартам, който се съдържа в повечето безалкохолни напитки и много други продукти. Той е известен и с други имена като «NutraSweet», «Equal», «Spoonful», Е 951 (чети етикетите!). Аспартамът се използва като подсладител и в други газирани напитки, в прахчетата "Степ", "Танг", както и в някои медикаменти. Според Бети Мартини от Mission Possible: “Аспартамът е единственият генно инженерен продукт, за който ние имаме чисти доказателства, ясни документи и обстоятелствени случаи, показващи масивни епидемии на човешки заболявания и смърт” Освен това той е генетично инжениран хранителен продукт, продаван като хранителна добавка, и е ясно етикетиран на пазарите в САЩ. Това е изключение, след като позицията на САЩ е, че етикетирането на генно инженерните продукти ще изглежда като “негативно етикетиране”, което пък би било спънка за свободната търговия.

Всъщност как този изключително вреден продукт превзема пазара. Какво стои зад него? В “Нутраотрова” (Nutrapoison) Алекс Константин пише: “Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза с държавни чиновници и конгресмени, подкупваше хората, които проучваха извършваните от нея нарушениа на закона, за да изкара аспартам на пазара.” През 1980 г. Public Board of Inquiry гласува единодушно да отхвърли употребата на аспартама, но с идването на власт на Роналд Рейгън, директорът на Агенцията за храните и лекарствата Артър Хейс разрешава употребата на Нутрасуит. Чрез още много машинации и “игри под масата”, за които тук няма да се спираме, този продукт завладява американския и световния пазар.

Понастоящем аспартам се добавя в повече от 6000 хранителни продукта и напитки, и се продава в почти 100 страни. През 1992 г. Нутрасуит подписа споразумение с компаниите Кока кола и Пепси кола с условието да бъде снабдителят им с аспартам. Най-голямата ирония и същевременно най-ужасяващото е, че този подсладител преобладава предимно в диетичните храни. Това е пълен абсурд - вещество, от което има, както ще видим по-долу, над 10 000 оплаквания и има регистрирани най-малко 92 болестни симптома, да се продава като диетичен продукт. Едва ли хранително-вкусовата промишленост е стигала до по-голямо безумие.

При това на опаковките няма предупреждение за вредността му, както правилно отбелязва Филис Балч: "Други подобрители като мононатриев глутамат (МНГ) и аспартам се използват без предупреждение за вредност, но е известно, че причиняват здравни проблеми, вариращи от главоболие и диария до объркване, загуба на паметта и припадъци." 8

Ето някои от продуктите, в които се намира аспартам, като в повечето от тях не е отбелязан на опаковката:

  • безалкохолни напитки
  • дъвки без захар
  • какаови смеси
  • подсладено кисело мляко
  • мултивитамини
  • напитки с кофеин
  • сокове
  • разтворими чай и кафе
  • сосове
  • бързи закуски

Но всичките му "странични действия" са още по-опасни, защото по-голямата употреба на напитки и храни, в които се съдържа, води до пристрастяване. Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да изхвърлят аспартама от храната си. Някои твърдят, че зависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола. Според д-р Робъртс за 5,6% от 540 души, които той е проучвал (или 33 души), е било много трудно или дори невъзможно да спрат консумацията му. Самите потърпевши или техните близки са използвали именно термина "пристрастяване", за да опишат състоянието си по отношение на подсладителя. Това е една от причините за пандемичното му разпостранение.

"Аспартамът е смятан от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за 75% от страничните реакции, предизвикани от хранителни добавки, според докладите до системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA9 (Управлението по храните и лекарствата).

От 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симптома от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са : главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, замаяност и виене на свят, ставни болки, дори гърчове и много други, като има дори съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! " 10

Бети Мартини, една от усърдните изследователки на аспартама, свидетелства на Световната конференция по охрана на околната среда, за последствията от консумация на Соla Light и Pepsi Light. В лекцията си по повод епидемията в САЩ от множествена склероза и кожна туберкулоза тя казва:

"Ако аспартамът се нагрее до 30 С, то метанолът, съдържащ се в аспартама, се превръща във формалдехид, а от последния се образува мравчена киселина, която предизвиква метаболична ацидоза. Отравянето с метанол имитира множествена склероза. В случая с кожната туберкулоза ние открихме, че това заболяване се е разпространило толкова широко, колкото и множествената склероза, особено сред тези, които пият кола лайт и пепси лайт.

Както в случаите на отравяне с метанол, така и в случаите на кожна туберкулоза, жертвите изпивали по 3-4 опаковки напитка (една опаковка е 300 мл) на ден, а някои и повече. Ако заболялите продължаваха да употребяват аспартам, то това влошаваше състоянието на болните от кожна туберкулоза и ставаше опасно за живота им. Когато ние ги убеждавахме да се откажат от продуктите, съдържащи аспартам и те преставаха да ги приемат, заболяването протичаше по-леко. За съжаление, ние не успяхме да върнем заболяването обратно. Но в случаите на диагностицирана множествена склероза ( когато на практика заболяването било следствие отравяне с етанол) болшинството симптоми след спирането на аспартама изчезваха. Ние даже наблюдавахме случаи на възстановяване на зрението и слуха. "

На лекцията присъствал посланик от Уганда, който също съобщил,че : "в болницата, която посетихме, една медицинска сестра ни каза, че у шест нейни приятелки, любителки на Соla Light, била диагностицирана множествена склероза."11

Аспартамът е свързан и с депресивните разстройства: "Избягвайте газираните напитки и други продукти, съдържащи изкуствения подсладител аспартам («NutraSweet», «Equal»).Той може да блокира производството на серотонин и да доведе до главоболие, безсъние и депресия при хора, при които серотонинът вече е в недостиг. Ограничете приема на добавки, съдържащи аминокиселината фенилаланин. Тя съдържа веществото фенол, което е силно алергогенно. Повечето депресирани хора са алергични към определени вещества. Фенилаланинът е една от основните съставки на аспартама." 12

"Подсладителят аспартам може да е основен подбудител на главоболие, особено за онези, които страдат от мигрена", твърди д-р Р.Б. Липтън, невролог от звеното по главоболие на Медицинския център "Монтефиори" в Ню Йорк, изследвал влиянието на аспартама при 117 пациенти.

Друго изследване, проведено от Шърли М. Коелър от Университета на Флорида, показва, че този подсладител е повишил честотата на мигрената при повече от половината от група изследвани хора. Всъщност общият брой на мигрените е нараснал повече от два пъти (от средно 1,55 до 3,55) след като пациентите вземали по четири дози от 300 милиграма аспартам дневно в продължение на четири седмици, сравнен с броя на мигрените през период със същата продължителност, през който са вземали плацебо. Освен това главоболието им продължило по-дълго, а някои от изследваните почувствали увеличаване на "необичайни симптоми" по време на главоболието като виене на свят, треперене и влошаване на зрението." 13

В заключение можем да кажем, че аспартамът е "сладкият убиец" на модерното време от края на 20 и началото на 21 век. Неговото пандемично разпостранение е наложено от мощни икономически интереси и е израз на тенденцията на вавилонската търговска система да обсебва потребителя чрез продукти, предизвикващи зависимост.


"Кока-колата" сред вкусовите добавки

Друг изключително разпостраняващ се продукт на хранително-вкусовата промишленост в последно време е вкусовата добавка "мононатриев глутамат" (МНГ) – наречен сполучливо “вкусът, който убива". Според Правилника на Европейската общност мононатриевият глутамат (MSG) и производните му съединения се обозначават с Е-621-Е623. 14

Мононатриевият глутамат попада в обсега на проблема храни с пристрастяващ ефект , защото има леко адиктивно действие. Масовото му разпостранение изобщо не е случайно - и при него действа правилото: най-сигурният клиент е зависимият клиент. Този овкусител е един от най-големите стимуланти на апетита. Това, разбира се, го прави изключително удобен за манипулация на потребителя. Търговско - манипулативния закон в случая гласи: Ако владееш вкуса на клиента, владееш клиента! За съжаление този "диктатор" на вкуса оказва негативно въздействие върху всички системи и органи в човешкото тяло, като най-уязвима от него е нервната система.

"Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат "убива" невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора...Многократно е доказан разрушителният ефект на MSG върху една малка, но много важна контролна област в хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус...Глутаматът, също както и аспартамът, може да допринесе за отключването и развитието на болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, АЛС (амиотрофична латерална склероза), МС (мултиплена склероза), особено при хора, при които има такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе." 15

Този овкусител се свързва с т.нар. "синдром на китайския ресторант", тъй като се използва в големи количества в тези ресторанти. Симптоми, които би могло да се явят при употреба на по-големи количества: парене и сърбеж по лицето и гръдния кош, изпотяване, сърцебиене, слабост, виене на свят, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема, промени в зрението и пр. Ърл Миндъл: “В някои хора мононатриевият глутамат може да причини хистаминова реакция и да се появи главоболие и зачервяване.” 16

“МSG може да задейства и астматичен пристъп. Понякога е трудно да се намери такава връзка, тъй като тя може да не се изяви непосредствено, възможно е да се изяви като забавена реакция, шест до дванадесет часа по-късно. Това са установили австралийски учени, след като тестували тридесет и двама астматици, повечето от които се оказали с MSG-индуцирана астма. След петдневна диета без добавката, на болните били дадени различни дози MSG. Повече от 40% “отговорили” с астматичен пристъп. При седем от тях, един до два часа по-късно, освен астматичен пристъп, се наблюдавали и симптомите на “Синдрома на китайския ресторант”. Астматични симптоми не се наблюдавали до дванадесет часа след приемане на MSG при шестима от участниците в изследването. Тези проучвания потвърждават, че MSG може да провокира астма, че колкото дозата е по-голяма, толкова по-сигурен е пристъпът.” 17

МНГ е сред хранителните добавки, влияещи отрицателно на имунната система: “Честата употреба на храни, съдържащи изкуствени аромати, оцветители, мононатриев глутамат и други примеси, може да отслаби имунната система.” 18

"Много специалисти включват МНГ сред най-често срещаните хранителни подбуди на васкуларно главоболие19. Д-р Сейпър казва, че някои хора не преработват добре МНГ, така че това вещество вероятно се натрупва в кръвния поток, което води до химическа свръхреакция и главоболие." 20

Но особено вреден е мононатриевият глутамат за бебетата и децата. Той може да нанесе непоправими поражения в мозъка им. За съжаление едва към края на 70-те години индустрията премахна МSG от бебешките храни. Но той е скрит в толкова много храни, че майките често, без да искат, го дават на децата си. В повечето случаи той се изписва, само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: "Производителите на глутамат и преработени храни винаги се опитват да скрият добавения MSG." Но най-голямата манипулация се извършва чрез Асоциация "Глутамат", сформирана от производителите на овкусителя. През последните две десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде премахнато обозначението MSG или мононатриев глутамат от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без ние да знаем, той уврежда невроните в мозъците ни.

Всъщност глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпостранен медиатор в мозъка. Именно този факт използват разпостранителите му, за да манипулират неинформирания потребител. Те казват: "Как може вещество, което е толкова важно за мозъка, да го уврежда?" Но в това е и манипулацията. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са минимални. Но когато количеството му се повиши, дейността на невроните се нарушава, а при по-висока доза те загиват."

В кои пазарни продукти се намира овкусителят? MSG има във всичко, което е "хидролизирано" - хидролизирания растителен или зеленчуков протеин, растителния протеинов екстракт, в соевия протеинов концентрат и изобщо в соевите продукти и различни алтернативи на месото има скрит натриев глутамат (на опаковките не е изписан!). Добавки, които често съдържат неотбелязан глутамат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включително и "натурални", и подправки. В големи количества се среща в почти всички сухи супи, подправката вегета и всичките и производни, в бързите закуски, в солетите и във всички подобни промишлени храни. В последно време натриевият глутамат се разпостранява с такава сила, че можем да го наречем "кока-колата" сред вкусовите добавки. Инвазията му в храната на глобализирания човек е емблематична - тя изразява тенденцията за хранително пристрастяване на потребителя.


Влияние на промишлените храни върху психиката и здравето на децата

”Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.” Матей 18:14

Д-р Стивън Дейвис в книгата си “Лечение чрез хранене” изяснява, че главен допринасящ фактор за свръхактивност при децата и разстройства в поведението и в ученето е хранителната алергия. Недостигът на някои хранителни съставки и прекомерната употреба на РАФИНИРАНИ ВЪГЛЕХИДРАТИ21 (ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ), ХРАНИТЕЛНИ БАГРИЛА И КОНСЕРВАНТИ СЪЩО ИМАТ СВОЯ ДЯЛ. ДОРИ ОЦВЕТИТЕЛИТЕ НА ПРИЕМАНИТЕ ЛЕКАРСТВА (ТАБЛЕТКИ, КАПСУЛИ И СИРОПИ) също често са проблем. В проучваниня върху животни е установено, че някои хранителни оцветители могат силно да повишат спонтанното освобождаване на определени химически вещества в мозъка. Изследвания върху деца са показали, че много малки количества хранителни оцветители могат да доведат до драматични поведенчески проблеми и смущения в ученето. Много от тези деца пият големи количества мляко, консумират много СИНТЕТИЧНИ ХРАНИ22 и пият СЛАДКИ ОЦВЕТЕНИ НАПИТКИ.

Деца, които приемат много ИЗКУСТВЕНИ ХРАНИ, получават много малки количества от витамините В1 и В6, което води до невротични симптоми, разстройства на съня, непоседливост, нощни страхове, промени на личността, отпадналост, нощни изпотявания, загуба на апетит, депресия и проблеми в ученето. А недостигът на витамин В1 може да възникне при хора, които приемат много рафинирани въглехидрати с храната. Нуждите от витамин В1 се повишават при прием на храни, богати на рафинирани въглехидрати, защото са необходими за асимилацията им, а захаридите, като например захарозата, не съдържат никой от витамините от група В, които са необходими за обмяната им.” 23

Световноизвестният д-р Джеймз Добсън24 също разглежда в книгите си проблема за връзката между храненето и свръхактивността: “На американците беше казано, че свръхактивността произтича от храните, оцветени червено, от поглъщането на много захар, от неподходящи витамини и други причичини, които са резултат на едно неправилно хранене. Не се съмнявам нито за миг, че лошите навици в храненето са в състояние да ни унищожат физически и лесно бихме могли да ги свържем с явлението свръхактивност.” 25

В България някои лекари също обръщат внимание на отрицателното въздействие на захарта: "Захарта прави децата нервни и хиперактивни, защото тя е много силен стимулант за надбъбречните жлези. Консумацията й може да повиши нивото на хормона адреналин до четири пъти, което е типична стресова реакция за организма. В резултат се повишава продукцията на холестерол и хормона кортизон, като последният от своя страна подтиска имунната система. Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашен сок и се забавя перисталтиката на стомаха; и когато захар или изделия направени с нея, като например шоколад, се приемат заедно с протеини, се получава гниене на последните в червата, при което се отделят много токсични вещества и тялото трябва да отделя значителна енергия и ресурси, за да ги обезврежда. Освен това тя оказва твърде неблагоприятно въздействие върху функционирането на мозъка и нервната система. Когато преработването й е непълно, се получават токсични метаболити26, които затрудняват окислителните процеси в нервните клетки. Значителният прием на захарни изделия предизвиква и загиване на полезни бактерии в червата, които произвеждат витамини от групата В, необходими за правилното функциониране на нервната система. Изобилният внос на този рафиниран продукт в организма води до превес на възбудните процеси в кората на глания мозък и до появята на вегетативна дистония - една толкова често срещана диагноза." 27

Медицинската енциклопедия Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки също, разглеждайки синдрома на нарушено внимание и хиперактивност, препоръчва: ”Отстранете от диетата си рафинираната захар във всичките й форми и всички продукти, които я съдържат. Отстранете също всички храни, съдържащи изкуствени оцветители, ароматизатори или консерванти, полуфабрикатите или готовите храни...”(стр. 868) В същия източник четем и за следното научно изследване: “Изследователи, провели 5-часов перорален глюкозотолерантен тест при 261 свръхактивни деца, установили, че 74% имат абнормни криви на глюкозния толеранс, което предполага връзка между поведението със свръхактивност и консумацията на захар.” (стр. 869)

В последно време се установява, че храната е наистина важен фактор не само за свръхактивността при децата, но дори и за противообщественото им поведение. Според д-р Стивън Дейвис “престъпленията сред подрастващите зачестяват, но сега вече има диетологични подходи за намаляване на противообществените прояви. Много често такива подрастващи се хранят с ИЗКУСТВЕНИ ХРАНИ, богати на рафинирани въглехидрати и бедна на витамини и минерални вещества. Те може да са привикнали към млечни напитки, кола, прекомерна употреба на чай, кафе...” 28

Рафинираните въглехидрати и особено захарта влияят пагубно не само върху психиката, но и върху общото здравословно състояние на децата. Ето мнението на д-р Джон Маккена29: “Захарта е особено вредна за малките деца, които често прекаляват със сладките неща. Много от децата, които идват в моята клиника, страдат от периодично повтарящи се инфекции, астма и екзема. Тревожно голям е броят на онези от тях, които изпитват недостиг от различни минерали. Първата ми препоръка към такива деца е да ограничат приема на захар. На някои се налага да я изключат от храненето си за определен период от време, за да дадат възможност на болното си тяло да се възстанови. Ползата от подобна мярка е почти мигновена. Целият организъм започва са функционира по-добре.” 30


Кофеинът и децата

Поради естеството си на наркотик кофеинът, в каквито и да е дози, е вреден за децата. За съжаление той е приет като лечебно средство (при нощно напикаване например) за деца над две години, макар и в минимална доза от половин таблетка (50мг).

Историята с кокаина и хероина от края на 19 и началото на 20 век се повтаря. Тогава рекламни плакати по улиците напомняли на родителите, че техните деца могат спокойно да дишат и весело да си играят, ако използват лекарството на "Байер АГ", съдържащо хероин. Днес положението е почти същото, с тая разлика, че вместо хероин, се препоръчват продукти с кофеин и теобромин.

Въпреки, че децата разграждат сравнително бързо кофеина от организма си – за около три часа елиминират половината от постъпилото в организма количество кофеин, многократно е доказано, че детският организъм е много по-уязвим към въздействието на метаксантините кофеин, теобромин и теофилин. И въпреки, че кофеинът в шоколада е в няколко пъти по-малко количество, отколкото в кафето, то неговият ефект е подсилен от теобромина и другите въздействащи на нервната система вещества, като фенилетиламина, анандамида, захарта. От тази гледна точка е нелогично да не даваме на децата си кафе, а да им разрешаваме какаови продукти и кола. И ако шоколадът е нездравословна храна за възрастните, то колко по-вредна е за децата. Ето защо като израз на просветена обич към нашите деца е важно да подчертаем следното:

Крайно нежелателно е на децата да се дават шоколад, шоколадови бонбони, вафли и каквито и да е изделия с какао. Те формират наркоструктура в детската личност, излишно превъзбуждат и изтощават неукрепналата нервна система, водят до агресия, често стават причина за алергии, мигрена и кариеси, забавят перисталтиката на червата, предизвиквайки запек. И още един момент, на който е добре да обърнем внимание – поради характера си на афродизиак, шоколадът води до преждевремнно полово съзряване, което пък е свързано с много допълнителни проблеми от морално-етичен и психологически характер.

Ето мнението и на Д-р Димитър Пашкулев31: "В периода от 1 до 5 годинки. . .незрелостта на нервната система, черния дроб и жлезите, прави целесъобразно въздържането от тежки и възбуждащи храни, включително от така съблазнителния шоколад" 32


Истината за белия шоколад

Някои смятат, че белият шоколад въобще не е шоколад, други пък приемат белия му цвят за предателство по отношение на истинския продукт, а трети го считат за благородника между шоколадите.

Истината е, че в този шоколад няма настъргано какао. Това обаче не е от особено значение, защото вкусът, ароматът и наркотичното въздействие на шоколада се дължат в голяма степен на какаовото масло. То се получава чрез пресоване на изпечени, почистени от обвивката какаови семена и естествено съдържа предизвикващите зависимост вещества теобромин, кофеин и др. Според някои източници “какаовото масло се свързва с повишаване на риска от сърдечни заболявания”, 33 а други, поддържащи репутацията на шоколада, предполагат, че стеариновата киселина, съдържаща се в какаовото масло, въпреки, че е наситена, не повишава холестерола. Каквато е да е истината, съдържанието на наркотични вещества правят какаовото масло нежелателно за хранителна употреба. Така че белият шоколад не е толкова бял, т.е. невинен, колкото изглежда – той е толкова истински шоколад, колкото и черния.


Шоколад, мигрена, хранителни алергии

Според изследване на д-р Джоузеф Егър от Детската болница в Лондон, шоколадът се явява една от трите основни причини за мигрена при децата. “Той изследвал въздействието на хранителната непоносимост върху осемдесет и осем деца със силна мигрена. За негова изненада д-р Егър открил, че цели 93% от момчетата и момичетата на възраст от три до шестнадесет години се освобождават от главоболието, като престанат да ядат определени храни. Особена изненада предизвикали петдесет и пет различни храни, предизвикващи главоболие, както и други симптоми - коремна болка, диария, астма, екзема и хиперактивност[0]. В класацията шоколадът се нареждал на трето място, предизвиквайки мигрена у 25% от децата. За всеобща изненада преди него били млякото 30% и яйцата 27%. . .Още един мрачен момент: обикновено децата били много привързани към храните, които им причинявали болката, "понякога дори копнеели за тях и често изяждали в големи количества", твърди д-р Егър. Той предполага, че за разлика от типичните хранителни алергии, които се проявяват веднага и изскват много малки количества, за да причинят зло, хранителните алергии, които предизвикват мигрена, се развиват бавно с течение на времето в резултат на хронично поемане на антигени с храната и изискват по- големи количества от съответната храна, за да провокират реакция. "34

Фактът, че децата били привързани към храните, които им причиняват болка, прави шоколада двойно по-опасен, защото той сам по себе си е наркотизиращ. Освен това, според д-р Ксандрия Уилсън "някои алергени действат върху определени части от мозъка. Това са обикновено тези, които се съдържат в зърнените и млечните продукти, макар да има и други. Действието е на принципа на рецепторите, върху които въздействат опиатите, морфина и всички останали наркотици, както и естествените болкоуспокояващи на организма. Част от тяхното предназначение е да ви накарат да се чувствате добре, постепенно провокирайки пристрастяване. Когато усещането намалее, се проявява обратната реакция и вие се чувствате зле и изтощени. Някои алергени (какао, захар, фениламин) действат, като повишават нивото на захарта в кръвта ви. Това ви дава прилив на енергия и вие се чувствате страхотно. След това, при освобождаването на инсулин, който направлява глюкозата от кръвта към клетките, нивото на захарта в кръвта спада. Ако други хормони не помагат за запазването на това ниво, вие ще се чуствате ужасно. Естествено, вие искате доброто ви настроение да се върне и консумирате допълнителни количества от "вредната" храна." 35 Хората рядко свързват тези негативни реакции с алергените. Вместо това те свързват с тях приятното чувство и продължават да консумират храните, които не им понасят, като по този начин се получава омагьосан кръг. Ето по този начин действат алергените в шоколада, затова много хора не го осъзнават като алергичен фактор.

И още две мнения за връзката между хранителните алергии и кофеиновите продукти. Според д-р Стивън Дейвис и д-р Алан Стюарт36 шоколадът, чаят и кафето, редом със захарта, алкохола, оцветителите, консервантите, свинското месо и още някои храни, са сред най-честите причини за хранителни алергии.

В пряка връзка със значението на индустриалните храни за здравето на подрастващите, през последните десетилетия възникна проблем с потреблението от децата на


Безалкохолни напитки, в състава на които влиза кофеин

Безалкохолните напитки обикновено съдържат захар, изкуствени подсладители като аспартам (нутрасуит), изкуствени оцветители, ароматизатори и др. С тези напитки са свързани няколко проблема:

  • Първо, както вече споменахме по-горе, това е напълняването от чрезмерното количество захар в състава им. "Според наблюденията на детски лекари броят на ученици с наднормено тегло се е покачил от 1980 г. с 50%.37 Един съществен фактор е че децата във века на телевизията и видеото твърде малко се движат и по време на предаванията се ядат чипс, сладкиши (шоколади) и богати на калории напитки (кока-кола и др.)” 38
  • Второ, това е изместването на полезните напитки като мляко, естествени плодови сокове и други от тези вредни напитки.
  • Трето – това са всички проблеми, които са свързани с кофеина.

"Група изследователи от американския институт "Джон Хопкинс" изяснили, че кофеинът, който се добавя в различните газирани напитки, в това число и в известните пепси-кола и кока-кола, предизвиква зависимост, подобна на никотиновата. В САЩ например 70% от всички газирани напитки съдържат кофеин. Потребителят не е способен да отличи по вкуса добавен ли е кофеин или не. Само 8% могат да определят присъствието на кофеин в газираните напитки. Не е изключена възможността от това, в най-близко време и децата, употребяващи съдържащи кофеин напитки, да станат зависими от него както физиологически, така и психологически. Опасността се заключава в това, че възрастният човек е способен да разпознае "синдрома на зависимост" и навреме да спре, докато децата просто не разбират как стават зависими." 39

Истинско престъпление е да се разрешава на децата да пият подобни смъртоносни напитки. Дори само съдържанието им на кофеин би трябвало да ви възпре. Интересно е, че повечето родители не дават на децата си да пият кафе, а допускат да се наливат с кола. Може би се чудите защо към тези питиета се добавя кофеин. Според д-р Ройъл Лий от Фондацията за изследвания в областта на храненето, в колата се тъпче кофеин, към който се получава пристрастяване, за да свикнат жертвите със стимуланта и вече да не могат без него. Единствената причина към тези напитки да се добавя кофеин е потребителите да привикнат към тях." 40

Това е позицията на Харви Дайъмънд, който посвещава книгата си "Сила за живот" “на всички деца по света, чието здраве се чувстваме длъжни да опазим". В потвърждение на неговата позиция ето един научен факт, за който мнозина родители трябва да се замислят: “Колата може да предизвика астматични симптоми сред юношите, установяват британски изследователи от болницата “Хамърсмит” в Лондон. И десетте изследвани деца, на възраст от седем до седемнадесет години, получили типично астматично свирене и кашлица след изпиване на една кола, като ефектът продължавал от един час до два дни. За да установят дали има действителна физиологична причина, учените накарали децата да пият един ден кола, а друг път - сода или чиста вода. След това измерили дихателната им функция. Въпреки че не се наблюдавали големи отклонения в дихателните обеми, девет от десетте деца показали наистина повишена бронхиална чувствителност към хистамина в рамките на тридесет минути след изпиване на колата, в сравнение с другите напитки. Изследователите отдали свиркането и кашлицата на колата.” 41

Някой родител, баба или дядо може да се подсмихва и да казва: е, чак пък толкова! Такъв родител бихме посъветвали да си зададе въпроса: Бих ли давал на детето си, ако наистина го обичам, нещо, което подозирам, че е бавно действаща отрова, и още по-лошото, предизвикваща зависимост?

А в случая не става въпрос само за подозрения, а за реални факти и изявления на добросъвестни диетолози и учени. Друга реална опасност е, че шоколадът, кока-колата и други безалкохолни кофеиносъдържащи напитки, черният чай, кафето, някои лекарства, както и захарните изделия в някаква степен, могат да се явят като въвеждащи наркотици.


Въвеждащите наркотици – една подценявана опасност за нашите деца

”А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.” Матей 18:6

Какво представлява "въвеждащият" наркотик? Джеп Хостътлър, виден американски специалист по проблемите на наркоманията, отговаря: "Понятието "въвеждащ" наркотик е свързано с навлизането в света на незаконните наркотици. Проучванията показват, че всички хора, пристрастени към наркотици, могат да изброят няколко, с които са започнали. Обичайно това са тютюневите изделия и алкохолните напитки."

Ето мнението и на Пол Брег: "Ако хората нямат нервна сила, те отначало приемат по-слаби стимулатори, за да противостоят на жизнените атаки – тютюн, чай, кафе, кола... Мнозина стават впоследствие привърженици на най-силните наркотични средства." 42Можем да обобщим, че въвеждащи към нелегалните наркотици всъщност се явяват легалните. Всичко започва съвсем невинно! Когато става въпрос за това как децата се пристрастяват към наркотиците, Хостътлър казва: "Има много начини да се започне... Повечето деца приемат медикаменти по лекарско предписание. Те ядат шоколад или пият кока-кола, чай или кафе и всички тези неща съдържат кофеин или кофеиноподобни вещества. (Ето защо някои религии проповядват въздържане от споменатите напитки.)" 43

Но как, искате да кажете, че всички деца, които ядат шоколади, пият кока-кола и злоупотребяват със захарни изделия са или ще станат наркомани? Да, ако те вече са пристрастени към кофеиновите или захарните продукти, можем да ги определим като такива. НЕКА СМЕ НАЯСНО – КОФЕИНОВИТЕ И ЗАХАРНИТЕ ИЗДЕЛИЯ СЕ ЯВЯВАТ КАТО ВЪВЕЖДАЩИ ДРОГИ, а личностите, зависими от тях, можем определено да ги наречем наркомани, колкото и странно за масовото съзнание да звучи. Но не е странно за честните изследователи, които са наясно с кофеиновия и захарния проблем.

Освен това всички, които са се опитвали да отхвърлят зависимостта си от кофеиновите и захарните продукти и са се сблъсквали със собствената си съпротива, са осъзнавали, че понятието наркомани изобщо не е пресилено. И това е само първата "невинна" стъпка в пропастта на токсикоманиите. Всички наркомании са в една пропаст. При едни пропадането е по-бавно, при други – бързо политат към дъното. Въвеждащите наркотици водят към пропастта - тяхната роля е, че отвеждат по-бързо към нелегалните и съответно към по-бързо политане надолу. Но дори и да не се премине в зоната на нелегалните дроги, то консумирането на легалните е вече достатъчно зло. Повечето хора се заблуждават, че законните наркотици не са наркотици, т.е. че изобщо не са в пропастта. Но това е обществена и лична самоизмама. Всички деградиращи зависимости са крачки в пропаста на наркоманиите - така, както кофеинът и кокаинът са в една и съща група: на психостимулаторите, въпреки че единият е легален, а другият - нелегален.



Пропастта на наркоманиите


Кофеиновите и захарните продукти повишават значително риска децата да придобият "пристрастена структура на личността" и да попаднат в зоната на легалните, а впоследствие и на нелегалните наркомании

Ето какво казва Ролф Виле, немски специалист по въпросите на наркоманиите: "Един друг форсиращ пристрастяването фактор е прекаляването със сладки неща. Тук (Германия – б.а.) има огромно консуматорско предлагане, специално предназначено за групата на децата. Рафинираната реклама се опитва с всички възможни трикове да събуди апетита им и да ги пристрасти към възхвалявани продукти... В рекламите на шоколад и напитки с витамини често лицемерно се окачва маската на спортните постижения. Ако родителите не внимават, пристрастеността вече започва да се тренира. Особено когато сладките неща се дават вместо емоционална подкрепа, за успокоение или като утешител и така се превръщат в един вид заместител на дрогата. Със своето великодушие по въпроса за сладките неща родителите... неволно стават съпричастни при формирането на пристрастената структура..." 44

Лидия Ковачева пише: "когато детето откаже да яде, се включва храна, която да възбуди апетита – нещо сладичко, пикантно, лакомство, предпочитано от детето: бисквити, кексове, шоколад... Това дава временен резултат, но се постига нещо нежелателно – покварява се здравият вкус на детето. Загубен е завинаги стремежът към естествената здрава храна, а с това и нормалната здрава форма. Влечението към шоколада, бонбоните, вафлите, сладоледите вече е налице, а с него и съответните поражения, които тези храни нанасят на подрастващия организъм." 45

Когато вкусът към естествената, здрава храна е покварен, храносмилателната система (АПУД - клетките) се натоварва допълнително с вредни, тежки храни и така се смущава производството на естествените вътрешни вещества (релаксанти и стимуланти), отговорни за доброто самочувствие и настроение, като ендорфините и серотонина например. Как реагира организмът? Естествено, като търси компенсация във външни наркотични продукти. Така се формира на физиологично ниво пристрастена структура у децата още от малки. Това става с още по-голям успех, когато вредните храни съдържат вещества, предизвикващи зависимост, каквито са например шоколадът и захарта.

Освен това на психологично ниво при този начин на хранене се търси ефектът на вкуса, а не ефектът на ползата. Това е вече начин на мислене. Това е мироглед, който се разпростира върху всички неща в живота. "Важно е да е приятно, няма значение, че е вредно!" – това е жизнената философия на наркоманите. Важното е да е лесно, няма значение, че е неправилно!Именно този начин на мислене, при който "ефектът на приятността" е над всичко, е характерен за наркоструктурата на личността. За нея е важно моментното удоволствие, без да се интересува от последствията и цената, която се плаща. За подобен безотговорен начин на мислене постигането на нещата чрез труд не е ценност.Така се формира отрицателен поведенчески модел, в основата на който е “далаверата”, т.е. придобиване по бърз и нечестен начин на блага и избягване на трудностите в живота.

Наркотиците са само един частен на случай на такава "далавера" - те могат по възможно най-лесния начин, без много труд, да доставят енергия, илюзия за свобода и щастие, самочувствие и други психически блага. Ето защо, по един съвсем незабележим начин, уж от любов към децата, като им угаждаме с изкуствени храни и "въвеждащи" наркотици (като шоколада и други захарни изделия), чието главно достойнство е вкусът, а не полезността, у подрастващите се формира наркоструктура и отрицателен поведенчески модел, и един ден, когато се почувстват по-големи и независими, те ще посегнат и на по-драстичните наркотици. Не е случайно, както сочи статистиката, че с увеличаването потреблението на захарни и шоколадови изделия правопропорционално нараства и броят на зависимите от нелегални дроги като хероин, кокаин, хашиш, марихуана и др.

За да предотвратим подобно нежелателно развитие, у децата от малки трябва да се култивира подходящо отношение към храни, водещи до привикване и в които има "далавера", т.е. доставят по възможно най-бързия начин енергия – такива са какаовите продукти (шоколад и шоколадови изделия), захарните изделия и др. За да успее родителят в това “култивиране”, е много важно самият той да дава положителен личен пример.

Освен биологичната вреда, безкритичното поглъщане на такъв род храни, води до консуматорска нагласа и до липса на самоконтрол. Това е особено важно да се знае при възпитанието на децата в предучилищна възраст. Ана Фройд в книгата си Пътища и погрешни пътища в развитието на детето пише, че едно дете на възраст от четири до шест години трябва да развие способността да отлага директното задоволяване на своите желания на мястото на други, постижими цели. . ." 46 Това е важен защитен фактор срещу едно по-късно пристрастяване или други психически заболявания.

Важно е да отбележим, че предизвикващите зависимост храни като шоколада пречат точно на тази способност за "отлагане директното задоволяване на желанията". Шоколадът и другите кофеинови продукти като всеки наркотик казват: изяж ме сега, веднага! Ето защо е важно волята на децата ни да не бъде рано обезсилвана с нашето позволение да поглъщат безкритично такива храни. Така в тях ще се формира дисциплинираност и ценностна система, в която полезността е по-важна от моментната приятност и когато дойде изкушението от удоволствието на наркотика, те ще са защитени психологически дълбоко в себе си.

Освен твърда политика по въпроса за изкуствено овкусените и пристрастяващите храни, на детето не трябва да му се налага мита, че човек има нужда от всичко да опита. Защото в това "всичко" се включват много вредни неща – като наркотици и т.н. Неизграденото като ценностна система дете след като опита подобно нещо, лесно се пристрастява и трудно може вече да се отскубне от уловилата го традиция на потребление. То се превръща в масовия, удобен на бизнеса и търговските вериги и мрежи, клиент консуматор. Така детето още от невръстна възраст се приучава да следва порочни хранителни стереотипи и да пришпорва мозъка и тялото си със стимулатори.

А колко по-добре би било, ако възпитаваме в децата си разбирането, че не всичко, което е популярно, е полезно, както и че на собствените им тела не са нужни никакви изкуствени стимулатори, тъй като вътрешната ни лаборатория, която Творецът е внедрил, произвежда всичко необходимо, за да бъдем здрави и щастливи, стига да не й пречим. Ако наистина сме загрижени за децата си, не би трябвало още от малки да напъхваме в техните тела токсичните стимуланти, които разклащат здравето им и ги превръща в манипулируеми същества със слаба воля.

Цитираният вече Ролф Виле е на мнение, че “посвещаването относно дрогите трябва да започне отрано. Преди още да им е дошъл редът, децата трябва да знаят най-важното за развитието на пристрастеност при легалните и нелегалните дроги...Вместо да се концентрира вниманието върху нелегалните дроги, е целесъобразно в центъра на просвещението да се поставят общите черти на легалните и нелегалните дроги. В основата на всички заболявания вследствие на пристрастяване лежи същото развитие, независимо дали се касае за зависимост от дроги, медикаменти или алкохол. Зависимостта от хероин от гледна точка на възникването и протичането не е някаква особено екзотична форма на пристрастеност.” 47 Важно е на децата да се обясни, че няма принципна разлика между пристрастяването към захар, шоколад, кока-кола, марихуана или тютюн. Важен е и личният пример на родителите и обществото като цяло. Нужна е просвета в това отношение, защото и мнозина от възрастните не осъзнават, че пристрастяването към “леките” наркотици принципно не е по различно от пристрастяването към “тежките”. Разликата е единствено в степента на зависимост.

И тук е моментът да си кажем истината, че за така наречените КОФЕИНОВИ ДЕЦА (това е поколението от края на 20 век) и ние, родителите, трябва да поемем част от вината. Вярно е, че кофеиновата индустрия добре е обработила мозъците ни, свързвайки магически думичките шоколад и награда. Вярно е, че искаме да зарадваме децата си, но дали понякога това не наподобява дресурата на животни в цирка? Скок през огнения обръч – захарче, пирует на арената – захарче, реверанс пред публиката – захарче. И така - докато се образуват трайни захарнорефлекторни връзки в мозъка и детето ни се пристрасти към шоколада, кофеина или захарта. Нима трябва да се появят признаците на сериозни заболявания, за да осъзнаем грешката си?


Захарта като наркотик

Злоупотребата със захар е може би най-малко обсъжданата и една от най- разпространените форми на "тиха" зависимост в света. "Най-печалният пример са булимиците, които се тъпчат с богата на захар храна, след което я повръщат или пък взимат разхлабителни, само и само да погълнат колкото се може повече захар. Както с всички стимуланти, поглъщането на захарта е съпътствувано от кратък еуфоричен "кик", след който обаче идва ред на депресията и чувството на вина. Зависимостта от захар рядко се среща в чист вид - най-често е съчетана със зависимости от други субстанции, например кофеин. Има обаче и други деструктивни модели на поведение, свързани със злоупотребата със захар. Някои от пристрастените взимат хапчета за отслабване заради наднорменото си тегло, а след това успокоителни, за да преодолеят стреса, причинен от първите. Освен това много деца, както и възрастни, се пристрастяват към консумацията й и по този начин заживяват в нова мотивационна сфера, регулирана най-вече от променливите им настроения, в основата на които стои влечението към захарта." 48 Давайки за пример подобни случаи, Дженис К. Фелпс казва следното: "Хората, които описваме, всъщност са развили зависимост към една от най-мощните субстанции, които съществуват - рафинираната захар. Зависимостта от захарта е реален, мъчителен и крайно сериозен проблем, защото лишава индивида от жизнените му сили не по-зле от всяко друго адиктивно вещество. Липсва ли въпросният химикал, се проявяват и характерните абстинентни симптоми; както при всяка зависимост, задоволяването на психологическия глад оказва разрушително въздействие върху тялото и може да се стигне до момент, в който консумацията е също толкова болезнена, колкото и въздържанието. Цикълът на химическата зависимост вече е постоянен и същевременно непоносим." 49

И Аннмари Колбин, 50 известната специалистка по въпросите на храненето, твърди: “захарта създава физическа зависимост, също като наркотика. “Разликата между зависимостта от захарта и зависимостта от наркотиците”, пише Уилям Дъфти в “Захарна меланхолия”, “е предимно въпрос на степен”. Две от реакциите на консумиращия захар човек я квалифицират като създаващо зависимост вещество: (а) изяждането дори на малко количество – бонбонче, хапка сладкиш – предизвиква желание за още захар; започнат ли веднъж, някои хора просто не могат да се спрат; (б) рязкото спиране на захарта предизвиква симптоми на отвикване, които могат да продължат от три дни до три седмици: силен копнеж, умора, депресия, отпадналост, резки промени в настроението, може би главоболие.” 51

Захарта прилича на дрогите не само защото води до пристрастяване, макар и по-слабо, но и защото тя действа подобно на тях: след първоначалния подем на енергия вторичният ефект е изтощение. Това се потвърждава и от авторитетен източник като Медицинската енциклопедия Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки: "Избягвайте рафинираните захари - те "изключват" мозъка. Повишаването на енергията благодарение на простите въглехидрати (захарите) скоро преминава в депресия и умора." 52 Научното обяснение на този факт се свързва с повишеното отделяне на хормона инсулин, който стимулира невротрансмитера триптофан да навлезе в мозъка. А триптофанът се използва от мозъка за образуването на серотонин., който е един от релаксиращите невротрансмитери. В случая ефектът на релаксацията преминава в умора, защото е бил прехождан от интензивна превъзбуда.

Това се потвърждава и от друг текст в горецитираната Медицинска енциклопедия: "Избягвайте приемането на алкохол и захар.Те първоначално стимулират, но след това предизвикват умора." Нека обърнем внимание на триадата хранителни наркотици: захар, алкохол, кофеин - не е случайно, че и трите дроги в началото дават енергия, но като вторично действие отнемат енергията от организма и водят до изтощение.

Всъщност нищо ново под слънцето. Още преди 80 години Хенри Форд е прозрял, без да е бил диетолог, кои храни не дават истинска енергия. “В професионалното училище, основано от него 1928 г., наред със занаятите, учениците трябвало да усвоят и неговия начин на хранене. Захарта, бонбоните, бисквитите, сладкишите, кремовете и други видове сладки десерти били забранени в училището, така както и чаят, какаото..." 53

Освен наркотизиращото действие, захарта има доказано вредно въздействие върху почти всички органи и системи в човешкото тяло. Прекомерната консумация на захар ( тя е един от стълбовете на глобалната хранителна наркомания) е свързана с множество разпостранени проблеми: хипогликемия или хиперинсулинизъм, диабет, сърдечни заболявания, висок холестерол, затлъстяване, лошо храносмилане, късогледство, себоричен дерматит, подагра, генетично стесняване на таза и челюстта, сгъстяване и малформация на зъбите, свръхактивност, проблеми с концентрацията, депресия, тревожност, психологически проблеми, психични разстройства и дори насилническо поведение.


Храни – имитатори и заместители. Най-разпостранената храна – имитация

Сега живеем в епохата на хранителните имитации. Съвременната индустрия позволява те да се разпостраняват в огромни мащаби по целия свят, което не е случайно – защото, както отбелязахме в началото, това е знак за глобалната вавилонизация, т.е. за масовото разпостранение на духовните имитации на Христовата истина.

За тези, които обичат нещата да са ясни и прегледни, предлагаме една сравнителна таблица за съответствията между естествените и изкуствените храни.


Истински храни

Промишлени имитации и сурогати, които изместват или заместват истинските храни
Мед Захар и повечето захарни изделия – бонбони, пасти, бисквити, кроасани, всички видове вафли, десертчета, сладки, повечето конфитюри, сладка и мармалади и др.
Мед със сусамов тахан Шоколад – бял и млечен
Ядки Царевични и пшенични пръчици –Зрънчо, Кроки и всички подобни
Плодове, сокове прясно изцедени Всички промишлени “натурални” сокове в кутии, всички видове безалкохолни напитки
Краве масло Маргарин и всички хидрогенирани масла

Кой е най-разпостраненият фалшификат сред храните в глобален мащаб? Това е несъмнено захарта, добита по промишлен начин. Тя е имитация на плодовата захар, която в естествената си форма е една от най-важните храни, а може би и най-важната за хората, защото тялото извлича енергия от нея (когато е във формата на глюкоза). Значението на глюкозата за поддържането на живота е толкова голямо, че ако организмът не получава достатъчно въглехидрати (които превръща в глюкоза), има механизъм за използването на запасите от мазнини и дори от белтъчини и превръщането им в глюкоза (глюконеогенеза). Най-чистата, поддържаща здравето и полезна захар е фруктозата, енергийната съставка в плодовете. Усвоява се пряко, преди всичко в черния дроб, и се преобразува в глюкоза за незабавните потребности от енергия или пък се складира като гликоген за по-късна употреба. Затова най-естественото нещо на света е да си "падаме по сладкото". Но за съжаление през последните две столетия изкуствената захар постепенно е изместила естествената.

Какво представлява всъщност рафинираната захар? Рафиниране означава "пречистване" чрез процес на екстракция или сепарация. Рафинирането се извършва, като от естествена храна с високо съдържание на захар, се отстранят всички други съставки, докато не остане само захарта. Бялата захар обикновено се произвежда от захарна тръстика или захарно цвекло. Чрез нагряване, механични и химически процеси се отстраняват всички витамини, минерали, белтъчини, мазнини, ензими - по-точно, всяко хранително вещество. Тръстиката и цвеклото първо се накълцват на малки парчета и от тях се изстисква сокът, който се смесва с вода. Течността се нагрява и към нея се добавят минерални соли. Водата се изпарява и сгъстената течност се изпомпва във вакуумни камери за концентриране. Течността вече е започнала да кристализира и е готова за центрофугата, където се отстраняват остатъците от други вещества. След това кристалите се нагряват до точката на кипене и минават през филтриране с въглен. След кондензацията на кристалите ги избелват, обикновено с костено брашно. На различните етапи от производствения процес на рафиниране като пречистващи агенти се използват вещества като серен диоксид, варно мляко, въглероден двуокис, дървени въглища (от изгорени животински кости) и калциев карбонат. След кондензацията на кристалите ги избелват, обикновено с костено брашно.

По време на процесите за рафиниране се унищожават 64 хранителни вещества и елементи. От захарта изчезват напълно калият, магнезият, калцият, желязото, манганът, фосфатите и сулфатите. Разпадат се витамините А, В и С. Няма ги аминокиселините, жизнено необходимите ензими, ненаситените мазнини и растителните влакна.

В крайна сметка се оказва, че захарта съдържа само това, което учените наричат "празни" калории – т.е. чисти, рафинирани въглехидрати. В растенията няма чисти захари – те са съчетани с микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхното разграждане и усвояване в организма. И тъй като в процеса на рафиниране (фалшифициране) те са извлечени от нея, за да усвои и метаболизира получения неестествен рафиниран продукт, тялото започва да черпи от своите запаси от ензими, протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций. Например за неутрализиране въздействието на захарта се използва толкова калций, че костите - складът за калций на организма - стават остеопорозни. По същия начин страдат зъбите и се ускорява развалянето им. Това се отразява неблагоприятно на всички, особено на децата, на бременните и на жените в менопауза.

Други храни - имитации са така наречените безалкохолни напитки, “натурални сокове” и др. подобни, които заместват естествените плодове сокове и в последно време се разпостраняват в огромни мащаби. Всички диетолози са единодушни за вредата от подобни напитки, съдържащи предимно изкуствени съставки, които влияят крайно отрицателно на здравето. Ето мнението за така наречените “натурални” сокове на световноизвестния диетолог Харви Дайъмънд: "Когато са пастьоризирани, какъвто е случаят например с портокаловите сокове, произведени фабрично от плодов концентрат, те са чиста киселина, още преди да бъдат изпити." 54 Така че като говорим за плодови сокове, имаме предвид прясно изстискани, а не индустриално произведени. Още във фабриката те губят голяма част от биологичната си стойност.

А с понятието “натурални” в много голяма степен се злоупотребява. Още повече, че този термин законово не е регламентиран и производителите могат да си го слагат на всякакъв род продукти. Ето какво казва специалистът по хранене Ед Блонц55: “ При изработване на правилата за изписване на етикетите са определени всички термини с изключение на “натурален”...Като натурални се приемат храните, които не съдържат каквито и да било синтетични съставки. Още повече, че натуралните храни трябва да са претърпели минимална обработка. Какво и колко трябва да бъде тази “минимална обработка”, обаче не е определено. Така че не е учудващо, че проризводителите поставят доста произволно това “натурален” на етикетите.

Пример в това отношение представляват плодовите сокове. “Натуралната” измама при тях е често срещана. Производителите вземат плодов сок с естествена висока концентрация на захар, какъвто е гроздовият сок, след което го преработват така, че остава едва ли не само захарта, използвана впоследствие като подсладител на продукти, които се продават като “изцяло натурални”. И това “изцяло натурални” повишава цената. Консуматорите си мислят, че са се снабдили с плодов сок, но много често получават само порция захар.” 56

Няколко думи и за така наречените БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ. В последно време те буквално са заляли пазара и основната причина за масовото им разпостранение е огромната печалба, която носят на производителите и разпостранителите си. Те нямат абсолютно никаква хранителна стойност. Ето например съдържанието на една от най-популярните безалкохолни напитки: “: захар, глюкозо-фруктозен сироп, въглероден двуокис, оцветител 150d, фосфорна киселина, ароматизатори, кофеин. Нека го анализираме: захарта е вещество с празни калории, не само че не дава, а отнема от организма ценни минерални вещества, особено калций; за глюкозо-фруктозният сироп като една от формите на захарта важи същото; въглеродният двуокис е отровата, която човек издишва, така че приемането му е напълно излишно; оцветителят 150d е синтетичен продукт, от рода на прегорялата захар, който натоварва допълнително имунната система; фосфорната киселина поврежда емайла и разрушава здравината на зъбите, също извлича калция от организма; ароматизаторите са синтетичен продукт, който излишно обременява имунната система, а кофеина го изяснихме вече подробно.

Може би ще се учудите, че напитката, чието съдържание коментирахме по-горе, е кока-колата. Ето как известният фармацевт Ърл Миндъл коментира прословутата напитка: "Кола. Жаждата за кола най-често е жажда за захар плюс пристрастеност към кофеина. Напитката няма никаква хранителна стойност." 57

Както виждаме от обявеното на етикета на кока-колата, единственото безвредно нещо в тази напитка, а и в хилядите подобни е водата, всичко останало са химически отрови – оцветители, консерванти, ароматизатори, подсладители - които се натрупват в организма и впоследствие причиняват проблеми с имунната система, рак, главоболие, стомашни, бъбречни и много други болести. Особено вредни са тези напитки при съвременния начин на живот, свързан с хроничен стрес. Ето защо и Медицинската енциклопедия Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки, стр. 928, е категорична: "Избягвайте преработените храни и всички продукти, които подлагат на натоварване организма: изкуствени подсладители, газирани напитки, шоколад, пържени храни, захар…"Пак същият източник изрично предупреждава: "Избягвайте газираните напитки, които съдържат големи количества фосфати. Фосфатните добавки може да са причина за хиперкинезията (прекомерната мускулна активност)."

Нека обърнем внимание и на друго авторитетно мнение за безалкохолните напитки и детското здраве: "Д-р Клайв Маккай от Корнелския университет изтъкна, че безалкохолните напитки повреждат емайла и разрушават здравината на зъбите (както е описано в "Отровната игла" на Елинор Макбийн). Виновна за тези беди е една ужасна съставка, наречена фосфорна киселина (вижте я в съдържанието на етикетите на кока-колата, пепси-колата, кола-лайт, пепси-лайт и други безалкохолни напитки, б.а.)... Освен това някои от използваните добавки са катранени деривати, които се причисляват към ракотворните... Ако тези напитки се приемат заедно с яденето, вместо добро храносмилане се получава ферментация. От тях няма никаква полза...” 58


Алтернативи на някои от индустриалните храни

Може би мнозина от разумните хора, осъзнавайки реалните и потенциалните опасности от по-горе коментираните продукти, биха се запитали – какво да ядем и с какво да храним децата си, след като трябва да изхвърлим на боклука повечето от индустриално произведените храни. На първо място стои въпросът с какво да заместим захарните изделия. Отговорът на този въпрос е много ясен и лесен. Той се състои от една вълшебна думичка и тя е МЕД (може би не е случайно, че е съставна част от думичката МЕДицина). Нашите прадеди преди повече от сто години, а и още от библейски времена са хранели децата си изключително с мед и нима са били по-малко здрави и щастливи. След навлизането на хранителната индустрия в бита на вавилонизиращия се индивид, тази скъпоценна храна – меда, бива малко по малко изместена от всякакви сурогати и фалшификати - продукти на промишления начин на производство на храната.. Забележително е, че медът – истинската храна – бива изтласкан от полезрението на масовия консуматор и на негово място се явяват милиони лъскави опаковки с имитации на неговата сладост и полезност. На мястото на истината застава измамата. И в този факт можем да съзрем един символ на лъжливите вавилонски религиозни учения, които се разпостранявт в огромни мащаби, измествайки Христовите истини.

А в съвсем буквален план статистиката сочи, че с нарастването употребата на захарни и кофеинови изделия намалява употребата на скъпоценния мед. Това може всеки да го установи и в собственото си семейство – нека сам направи сметка например колко пари месечно харчи за сладкарски изделия и колко за мед. Според статистически изследвания пропорцията е пет към едно в полза на сладкарските изделия. Т.е. ако едно семейство дава 20 лв. за сладки храни, то само 4 лв. от тях са за мед. Не изглежда ли това крайно неразумно - за храни, имитиращи истинската храна и имащи определено нездравословно въздействие, да се влагат пет пъти повече средства? За съжаление чрез реклама и медии до такава степен съзнанието и вкусът на масовия консуматор са обработени, че той вече трудно различава фалшивата от истинската храна, ако пък му е останал някакъв усет, няма сили да се съпротиви на мощните обществени нагласи, които постоянно му промиват съзнанието чрез реклама и дезинформация. Всичко това се контролира от бизнес интереси в глобален мащаб, от хора, за които финансовия мотив стои над всичко останало.

Освен меда, има и много други полезни естествени продукти, Божии дарове като плодовете и зеленчуците, които хората са употребявали хиляди години преди индустриалната революция, но които са изместени от промишлени сурогати, като “натурални” плодови сокове, безалкохолни напитки и др. След като вече е научно установена вредата от употребата на подобни квази-питиета, е време отново да сложим нещата по местата им, за да възвърнем онова равновесие, което е съществувало преди индустриалната революция. За целта добра алтернатива на промишлените сокове и безалкохолните напитки могат да бъдат плодовете, компотите, чайовете и прясно изцедените плодови и зеленчукови сокове.

По отношение на какаовите продукти добри алтернативи са посочените по-долу:

Шоколадовите бонбони спокойно можем да сменим с фурми. Плодът на финиковата палма по вид и форма е много подходящ като алтернатива на традиционната почерпка с какаови бонбони. Освен това фурмите са не по-малко сладки и вкусни и имат отлична хранителна и лечебна стойност. Те "имат високо съдържание на естествен аспирин. Противодействат на някои видове рак, особено на панкреаса. Имат разхлабително действие." 59 "Източната народна медицина е използвала фурмите като укрепващо средство при изтощителни болести. Фурмите се препоръчват и при сърдечно-съдови заболявания." 60

Течният шоколад спокойно можем да заменим със смес от сусамов тахан и мед. Тази смес по вкусови качества не отстъпва на шоколада. А като лечебна и профилактична храна е силно средство за укрепване на храносмилателната, сърдечно-съдовата и имунната система. Съчетанието от тези два продукта (меда и сусама) е високоенергийна храна, особено подходяща за деца, бременни и подложени на стрес индивиди. И това е, защото сусамовото масло:

  • конкурира зехтина по съдържание на мононенаситена мазнина61, защитаваща сърцето и сърдечно - съдовата система.
  • съдържа хранителната съставка Убиквинол 10 (Коензим КУ 10), един от най-добрите антиоксиданти, които помагат за детоксикацията на лошия ЛНГ холестерол, предотвратявайки по този начин заболявания на сърцето.
  • по съдържание на лесноусвоим калций суровите сусамови семена превъзхождат всички останали продукти. Важно предимство на калция в сусама е, че в сравнение с калция от млечните продукти, е много по-лесно абсорбиращ се от организма.
  • сусамът, подобно на шоколада, съдържа фенилаланин, който е естествен "допинг" за мозъка и организма, за разлика от фенилаланина в шоколада.



Заключение

Излизането от порочните практики и инерцията на вавилонизираното масово потребление няма да е лесно, но ако наистина вярваме в Божията любов, която промисля за нас и децата ни най-доброто, трябва да направим решителните стъпки, вслушвайки се в Гласа: “Излезте, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й ”. Разбира се, че излизането от вавилонизираното масово потребление освен отхвърляне на някои масово разпостранени храни означава и много други неща, като например скъсване с повечето религиозни традиционни практики за масова консумация (празници и ритуали със старозаветен характер) и т.н. Но това е друга тема.


Бележки

1 Д-р Стивън Дейвис – учил в колежа “Иисус” в Оксфорд. Придобива степен по физиология и биохимия в Окфорд през 1970 година и се дипломира като лекар през 1973 г. Директор е на изследователска група, която проучва ролята на храненето в профилактиката и лечението на болестите. Председател и учредител на Британското общество за лечебно хранене – асоциация, форвирана с цел осигуряване на образователен форум на лекари по въпросите на храненето. Той е член на редакционните колегии на няколко международни списания и медицински съветник на няколко здравноориентирани организации (Група за подкрепа на свръхактивни деца, Асоциация за грижи преди забременяване и др.)

2 Лечение чрез хранене, д.р Стивън Дейвис, д-р Алан Стюарт, Кибеа, 1997, стр. 30

3 Лечение чрез хранене, д.р Стивън Дейвис, д-р Алан Стюарт, Кибеа, 1997, стр. 32

4 Храна и лечение, Аннмари Колбин, Кибеа, 2002, стр. 93

5 Храна и лечение, Аннмари Колбин, Кибеа, 2002, стр. 94

6 "Библия на витамините за 21 век" , Ърл Миндъл, ИК"Кибеа, 1998, стр. 45

7 по материали от ecosw.dir.bg/kniga/chapter 16

8 Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки, Филис Балч, д-р Джеймс Балч, ИК "Кибеа", 2002

9 Управление по храните и лекарствата (в САЩ) - Food and drug administration(FDA)

10 Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов, София, 2001

11 emailcofspermmsn@permonline.ru

12 Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки, Филис Балч, д-р Джеймс Балч, ИК"Кибеа", 2002, стр. 413

13 Храната-чудодейно лекарство, Джийн Карпър, ИК "Кибеа, 1998, стр. 493

14 Можете да го срещнете изписан и като:еднонатриев глутамат, натриев глутамат или глутаминат, моносодиум глутамат. Accent е търговското наименование на често използвана подправка, съдържаща MSG (моnosodium glutamate).

15 "Световната конспирация срещу здравето", д-р Ат. Гълъбов, София, 2001

16 Библия на витамините за 21 век, Ърл Миндъл, Кибеа, 2000, стр. 318

17 "Храната-чудодейно лекарство, Джийн Карпър,ИК "Кибеа", 1998, стр. 554

18 "Библия на витамините за 21 век" , Ърл Миндъл, ИК"Кибеа, 1998, стр. 45

19 Васкуларно главоболие - мигрена

20 "Храната-чудодейно лекарство, Джийн Карпър,ИК "Кибеа", 1998, стр. 495

21 Рафинирани въглехидрати – това са бялата захар, белият ориз и бялото брашно, отделени от помагащите им минерали, витамини, белтъчини и растителни влакна

22 Синтетични храни са: маргаринът, както и повечето от добавките в захарните изделия като бисквити, сладкиши, пасти, сладоледи и др. Синтетични добавки са аспартамът, мононатриевият глутамат, коагуланти, стабилизатори, подобрители, оцветители, ароматизатори и много други, над 3800 подобни. (Чети етикетите, но не навсякъде са отбелязани съставките!). Маргаринът например се съдържа в 95% от захарните изделия и готовите закуски, но не е отбелязан. Подобно и аспартамът и натриевият глутамат, за които все повече осъзнава, че са изключително вредни, често не се отбелязват. Дори в наглед невинна храна като пръчиците има мононатриев глутамат, който поразява мозъка на децата.В някои държави е забранен със закон да се добавя в детски храни, но в България, за съжаление, не е официално забранен.

23 Лечение чрез хранене, д.р Стивън Дейвис, д-р Алан Стюарт, Кибеа, 1997, стр. 580

24 Д-р Джеймс Добсън – доктор по философия, двадесет години е преподавател по педиатрия в медицинския институт към университета в Южна Калифорния, член на Изпълнителния съвет на детските болници в Лос Анжелис в отдела за детско развитие и терапевтична генетика. Изповядващ християнската ценностна система и автор на книги за възпитанието в духа на християнството, разпостранени в милионни тиражи в много страни по света.

25 Детето със силна воля, д-р Джеймс Добсън, Нов човек, 1995, стр. 153

26 Метаболит - субстнация, получена в резултата на метаболитен (обменен) процес

27 "Световната конспирация срещу здравето", д-р Атанас Гълъбов, София, 2001

28 Лечение чрез хранене, д.р Стивън Дейвис, д-р Алан Стюарт, Кибеа, 1997

29 д-р Джон Маккена, известен ирландски лекар, привърженик на холистичния подход в медицината, използващ в практиката си естествени средства за лечение като билки и храна

30 Алтернативи на антибиотиците, д-р Джон Маккена, Хермес, 2000, стр. 103

31 д-р Димитър Пашкулев, известен български лекар фитотерапевт и диетолог

32 "Сила за живот 2 - Световноизвестната система за разделно хранене при български условия" , д-р Димитър Пашкулев, "Кибеа", 1994

33 Основни принципи на вегетарианството, Рудолф Балантайн, ИК “Прозорец”, стр. 213

34 Храната-чудодейно лекарство, Джийн Карпър, ИК "Кибеа, 1998, стр. 502

35 Синдром на хроничната умора, д-р Ксандрия Уилямс, ИК "ЕМАС"

36. "Лечение чрез хранене", д-р Стивън Дейвис и д-р Алан Стюарт, ИК "Кибеа", 1997, стр. 290

37 (статистиката се отнася за Германия,б.а.)

38 "Пристрастеност и дроги. Как да предпазим децата от тях" , Ролф Виле, ЛИК, 1998, стр. 83

39 www.adic.org.ua/sober-cool/thematic/coffee, Интернет 2003

40 "Сила за живот" , Харви и Мерилин Даймънд, Кибеа, 1993, стр. 154, 155

41 Храната-чудодейно лекарство, Джийн Карпър, ИК "Кибеа, 1998, стр. 552

42 Пол Брег, Диети и рецепти, ІV, "Веста", В. Търново

43 "Как да предпазим децата си от нароктиците и алкохола?" , Джеп Хостътлър, Хейзъл, 1995г.

44 "Пристрастеност и дроги. Как да предпазим децата от тях" , Ролф Виле, ЛИК, 1998, стр 82

45 "Целебният глад", Лидия Ковачева, "Водолей", 1992, стр. 70

46 "Пристрастеност и дроги. Как да предпазим децата от тях" , Ролф Виле, ЛИК, 1998, стр.78

47 "Пристрастеност и дроги. Как да предпазим децата от тях" , Ролф Виле, ЛИК, 1998, стр. 73

48 "Храната на боговете", Терънс Маккена, ИК "ЛИК", 2003

49 Phelps and Nourse (1986), р. 75.

50 Аннмари Колбин – дипломиран специалист в областта на здравословното хранене е носителка на престижни награди в сферата на храненето и образованието. Повече от 25 години продължава своята изследователска дейност в областта на природните лечебни техники и балансирания хранителен режим. Основателка на Института за хранене и здраве в Ню Йорк. Автор е на книгите “Храна и лечение”, “Книга на цялостните храни” и др.

51 Храна и лечение”, Аннмари Колбин, Кибеа, 2002, стр. 273

52 Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки, Филис Балч, д-р Джеймс Балч, ИК"Кибеа", 2002

53 "Сила за живот", Харви и Мерилин Дайъмънд, "Кибеа", 1993, стр. 77

54 "Сила за живот", Харви и Мерилин Дайъмънд, Кибеа, 1993

55 Ед Блонц е специалист по хранене и практикуващ журналист, водещ седмична рубрика, посветена на храненето и здравето, излизаща в повече от 600 вестника в САЩ.

56 Силата на храненето, Ед Блонц, Прозорец, 2001, стр. 188

57 Библия на витамините за 21 век, Ърл Миндъл, ИК "Кибеа", 2000, стр. 316

58 "Сила за живот", Харви и Мерилин Дайъмънд, Кибеа, 1993

59 "Храната - чудодейно лекарсто"- Джийн Карпър, ИК "Кибеа", 1998

60 "Плодолечение и козметика", д.р Веселин Денков, ст.н.с. к.б.н. д-р Румяна Денкова, ИК "Ведрина", 1993

61 Ненаситена мазнина - хранителна мазнина, която е течна при стайна температура. Ненаситените мазнини са от растителен произход и са добър източник на есенциални мастни киселини, които не могат д асе синтезират в човешкото тяло и затова трябва да се набавят от храната. Добри източници са маслото от ленено семе, слънчогледовото масло, сусамовото масло.


Оптимист

Коментари към тази статия

Препоръчай тази статия на приятел