Дух и истина
Дух и истина
Християнски образователен сайт
Християнски образователен сайт

  Начало    Библия    Коментари    Връзки    За контакти    Духовни песни  
 
Теми от Библията
Възкресението
Герои на България
Първи български преводи на Библията
Смели реформатори
Петдесятно движение
Рийс Хауелс
Съботата през вековете
Саду Сундар Синг
Живот на вяра
Да бъдем по-добри
Духовни песни
Здраве и духовен живот
Храната на греха
Вавилонизация и хранене
Духовен Вавилон
Инквизицията на ХХ век
Ватикана и фашизма
Търсене в Библията
Естир 2003
Естир 2006
За сайта
За сайта
Коментари към статиите
Посещения на сайта

Коментари към тази статия

Препоръчай тази статия на приятел

Електронният наркотик
Или как да спечелим свободата си с дистанционното1

“Не ще поставя пред очите си нищо лошо”
Пс. 101:3


Бях телевизионен наркоман
Телевизията в България
Телевизия и престъпност - потресаващи факти
Изкуството имитира живота или обратно
Съвременните поклонници на Ваал и Молох
Телевизията като електронен наркотик
Бележки


Бях телевизионен наркоман

Настоящата статия е плод на мое изстрадано убеждение. Аз самият години наред (допреди три години) бях под наркозата на телевизията и сега, когато се чувствам свободен и щастлив, бих искал да споделя с вас както горчивината от робството, така и радостта от свободата си. Сега съжалявам, че съм изгубил пред електронния кумир безкрайно ценно време и енергия, които бих могъл да посветя на Бога по много по-градивен начин.

Уверявам ви, че не е лесно човек, дори и християнин, да скъса с този наркотик. Преди всичко благодаря на Бога за помощта Му в това отношение. Но държа да изтъкна, че в много голяма степен, за да преодолея зависимостта си ми беше полезна цитираната тук книга "Времето на телевизионния взрив". Множеството факти и изследвания в нея ми показаха действието на многоразличната Божия благодат2, която подбужда всякакви хора, дори и светски в разобличаването на измамите и показването на истината.

Силно се надявам и аз да бъда полезен на много хора, които като наркотизирани стоят пред цветния екран, и позволяват да бъдат мамени и манипулирани и в крайна сметка духовно осакатявани. Те държат дистанционното, както наркоман държи поредната доза, и нямат силата да спечелят свободата си, натискайки стопа. Дано я придобият!

И така, настоящата статия е изследване на най-мощния електронен манипулатор на съзнанието и подсъзнанието в света – телевизията. Ще разгледаме една статистика и някои потресаващи факти, които отправят пряко обвинения срещу медията, явяваща се като един от най-големите фактори, допринасящи за насилието, моралната и сексуалната поквара, както и за разпостранението на легалните наркомании (никотиномания, алкохоломания, кофеиномания и др.) и на безброй други деградивни и антихристиянски модели на поведение. Телевизионният взрив експлодира, осакатявайки и унищожавайки милиони животи и души.


Телевизията в България

Наскоро на сайта www.tangra.org бяха изнесени потресаващи данни за използването на скрити кадри в българската телевизия. Чрез този метод се показва кадър със скрито послание за една 25-та част от секундата. Човек възприема посланието, но само подсъзнателно - самият кадър не може реално да се види за толкова кратко време, освен със специална компютърна програма. Въздействието на тези кадри е много силно и е един от начините за насилствено манипулиране на човешката психика.

В материала се описва как се използва този метод в нашата национална телевизия БиТиВи.3

За съжаление обаче, скритите кадри са една много малка част от онова, чрез което телевизията обработва мисленето, възгледите и действията на човека. Българската телевизия, подобно на американската, се е превърнала в инструмент за насаждане на безчовечност и насилие у хората. Това насаждане започва от най-ранна възраст, както сполучливо отбелязва журналистката Венета Иванова в списание "Европа 2001":

"Най-търсената "стока" обаче, детската душа, е обект на особено внимание. Почти няма детско филмче без насилие. Там обикновено "добрите" са човеци "паяци", "прилепи", "костенурки" и други изчадия адови, както би казал обикновеният човек, но никъде няма Ангели, Иисус Христос, Бог, които да правят добрини..."4

През 1998 г Националния съвет за радио и телевизия поръча на една агенция за социологически изследвания да проучи общественото мнение по отношение на телевизията у нас. Резултатите показаха, че почти вскчки българи сме против тоталното насилие по телевизията, което обработва съзнанието на нашите деца:

"Девет от всеки десет българи споделят тезата, че жестокостта във филмите може да подтикне децата и младежите към насилие. Затова общественото мнение смята, че трябва да има най-вече възрастови ограничения в разпространението на дадени филми. 83% биха одобрили комисии, които да категоризират филмите по отношение на час на излъчване и възрастови ограничения. Същевременно обаче мнозинството от хората, апелиращи за “ред в държавата”, не мога да сложат ред “в собствения си дом”. Всяко второ семейство, в което има малки деца, заявява, че децата гледат телевизия “когато си пожелаят”, без родителите им предварително да се информират за съдържанието на телевизионната програма."5

И така, въпросът опира и до нас, родителите, за това какво допускаме да се посява или не в чистите детски сърца.

Но най-подробни изследвания за връзката между гледането на телевизия и престъпността са правени в САЩ - страната, показваща световните тенденции в разпостранението на злото и респективно - страната еталон за поразяващото въздействие на телевизията. Ето някои факти.


Телевизия и престъпност - потресаващи факти

“Американчетата до шестгодишната си възраст прекарват повече време пред телевизионния приемник, отколкото с баща си през целия си живот. Те прекарват повече време в гледане на телевизия, отколкото в училище.6 Вероятно телевизията допринася за изграждане на житейска философия у децата повече, отколкото всички останали източници, взети заедно. Така че какви са уроците, които те научават? Един урок, който се инфилтрира у тях повече от двеста пъти седмично е, че насилието е нормална част от живота и едно приемливо разрешение на много проблеми. Урокът е изключително ефективен, понеже не се изказва изрично, но е ясно, че децата добре заучават урока. Сред напредналите страни Съединените щати досега е най-насилническата нация в света. С 426 затворника на 100 000 граждани Съединените щати отбелязва най-голям брой случаи на хвърляне в затвора в света.7

През юли 1992 година издание на Вестник на американската медицинска асоциация публикува доклад от Брандън Сентъруол от университета във Вашингтон. Д-р Сентъроуол обобщи резултатите от проучванията в областта, обхващащи период от около двадесет години, които бяха публикувани през миналото десетилетие. Всички проучвания сочеха в една и съща посока: съществува силна връзка между гледане на насилие по телевизията и проявлението на насилническо и агресивно поведение.

Едно проучване проследило в хронологичен ред физическата агресия сред 45 ученика от първи и втори курс в едно отдалечено канадско градче, които не били гледали телевизия до 1973 г. Поведението на децата било сравнено с това на децата от два града, които вече гледали телевизия. За период от над две години нивото на физическата агресия сред контролната група, която вече имала достъп до телевизия, не се променило значително. Но нивото на физическа агресия сред децата в отдалеченото селище нараснало със 160% след въвеждането на телевизията в града.

Друго проучване проследило 875 полупровинциални момчета американчета в продължение на 22 години, като установило, че “гледането на насилие по телевизията при тях на осемгодишна възраст предопределяло в значителна степен сериозността на криминалните случаи, за които били обвинени до 30-годишната си възраст”.

Самият Сентъруол сравнил размера на убийствата сред белите в Южна Африка, белите в Съединените щати и цялостното население на Канада. Южна Африка била избрана, понеже телевизията не била въведена там до 1975 година. Следвайки навлизането на телевизията в Съединените щати (1945-74 г.), годишният размер на убийствата се покачил с 93%. В Канада за същия период от време размерът на убийствата нараснал с 92%. Но през същия период от време в Южна Африка, където не е имало телевизия, размерът на убийствата всъщност спаднал със 7%.

И така, какво се случило след 1975 г.? В Канада и Съединените щати, страни, които вече са били залети от телевизионното насилие, размерът на убийствата спадал много бавно. Но размерът на убийствата сред белите в Южна Африка нараснал със 130% след въвеждането на телевизията.

Проучванията на д-р Сентъруол го отвели до един потресаващ извод. Без телевизия в Съединените щати днес данните навеждат на мисълта, че всяка година ще има с 10 000 случая на убийства по-малко, 70 000 случая на изнасилване по-малко и 700 000 случая на наранявания от нападение по-малко. Сентъруол изказва предположението, че размерът на престъпността днес е двойно по-голям, отколкото щеше да бъде, ако нямаше телевизия.8

Можете ли да си представите ужаса, който тези цифри ни представят? През ноември 1991 г. артистът и активистът Едеард Джеймс Олмос, кандидат за наградата “Оскар”, докато изнасяше обръщението си към форума относно насилието от филмите, заяви сериозно: “Нищо, което можем да направим, не ще елиминира някога вредата, която нанесохме.”9

Телевизията е най-мощната убедителна сила, формираща мисълта на Америка днес. Робърт МакНейл изчислява, че средният зрител прекарва през всяко десетилетие от живота си по десет хиляди часа пред телевизионния приемник. Десет хиляди часа е достатъчно учебно време за завършване на висше образование. А ако това време се употреби за молитвено служение или за изучаване на Библията, то е сигурно, че хиляди души могат да се обърнат към Бога. Но Сатана, богът на този свят, през тези десет хиляди часа програмира зрителите да приемат насилието, беззаконието, сексуалната разюзданост, гордостта и всички останалили форми на греха за един банален житейски факт.

Силата на филмовата индустрия да повлиява поведението е легендарна. Един класически пример: във филм от 1934 г. “Това се случи една нощ” Кларк Гейбъл свали вратовръзката си, за да покаже, че не носи никаква долна риза, и продажбата на долни ризи претърпя рязък спад. Милиони долари се харчат за реклами по телевизията с предположението, че много хора ще копират това, което виждат другите да правят на екрана. Когато президентът Клинтън свири на саксофона си по телевизията, продажбата на саксофони потръгна. Въпреки това продуцентите на филми и телевизионни програми с насилие отричат, че творчеството им повлиява на хората да се държат насилнически. Проучванията показват друго.

Професорът по психология от университета в Илиноа Роуел Хюзман установил, че обвинени в най-сериозни престъпления били хора, които като деца гледали много насилие по телевизията.10 След като прегледали 2500 такива изследвания, лекарите от Националния институт за умствено лечение заявили, че има “съкрушителни факти” за това, че насилието по телевизията води до агресивно поведение при децата и тийнейджърите.11

Проучванията показват, че дори и моментни, случайни доклади за насилие може да въздействат върху поведението на слушателя. Някои изследователи изпускали портфейли с пари по улиците към центъра на Ню Йорк в продължение на известно време, за да установят точния процент на хората, които са достатъчно честни, за да изпратят обратно портфейла на адреса в него. Те установили, че 45% от портфейлите били върнати на фиктивните им собственици.

Въпреки това обаче един ден станало нещо странно. На 4 юни, в деня, когато Робърт Ф. Кенеди бе убит, нито един от портфейлите не бил върнат. Изследователите решили, че вестта за предателството на Сирхан Сирхан е упражнила деморализиращ ефект върху обществеността. Те направили един експеримент, за да изпитат теорията си. Намерили няколко души, съгласни да участват в експеримента, който включвал участие в няколко тестови подбора. Те били помолени да изчакат един по един в една стаичка, преди да бъдат повикани за тетването. Това, което не казали на доброволците, било, че чакалнята е част от експеримента. Един радиоговорител на стената на стаята предавал приятна музика. На участниците не било казано да слушат музиката. Въпреки това обаче след като всеки един от участниците преседял в стаята сам в продължение на няколко минути, музиката била прекъсвана от един или два измислени “осведомителни бюлетина”. Половината от участниците чули историята за това как един млад мъж изложил живота си на риск, за да спаси някой друг от бедствие, а другата половина чула историята за това как един доверен приятел жестоко предал приятелството си. Няколко минути след възстановяването на музиката доброволците били извиквани в изпитната стая, като им раздавали тестови съоръжения и били замолени да съдействат за изпълнението на определени задачи.

Било установено, че тези, които чули негативния, деморализиращ осведомителен бюлетин, оказали по-слабо съдействие, като били и по-малко конкурентноспособни, докато тези, които чули положителния осведомителния бюлетин, оказали по-голямо съдействие, като били и по-продуктивни в изпълнение на предписаните им задания. Удивителното е, че резултатите останали валидни независимо дали доброволецът помни, че е чул или не осведомителния бюлетин. Ако един откъслечен, кратък, емоционално неангажиран доклад за предателство може да подбуди нормалните хора да се държат по антисоциален начин, то колко повече преповтаряните, драматизирани възпроизвеждания на най-ужасни престъпления повлияват граничната линия на психозата?

Ето още две проучвания в подкрепа на горната теза. В една изследователска група от пенсилванския университет децата били попитани: ”Колко често за вас е нормално да ударите някого, когато сте му ядосан?” Проучването показало, че децата, които били запалени телевизионни зрители по-често, отколкото не дотолкова увлечените в телевизията, отговаряли, че “почти винаги е нормално” да удариш някого.12 Нормално ли е така да мислят “невинните” деца? Да, не бихме и очаквали по-различен начин на мислене, след като 90% от детските филми по телевизията са изпълнени с насилие, военизирана агресия, жестоки сцени и чудовищни образи.

Не е ли странно, че светът на възрастните допуска такава отрова да се излива в нещастните мозъци на собствените им деца? Не е ли странно, че законът толерира такова престъпно безобразие? За съжаление в света на злото подобни “тихи” престъпления не само са толерирани, но и самите престъпници се позовават на закона. Например хората, които публикуват стихове, филми и книги за насилие, винаги са отказвали да приемат призивите за отговорност, обръщайки се към първата поправка на конституцията на Съединените щати, която се затъпва за правото на свобода изразяване. Но правото на свобода на изразяване не е абсолютно. Ето някои видове изразяване, които, според съда, не са под опеката на първата поправка: лъжесвидетелстване, клевета, издаване на военни тайни, сексуален флирт, религиозно втълпяване (индоктриниране) в обществените училища, мошенически реклами, сквернословие и подстрекаване към насилие. Няма вид изразяване от току-що изброените, което масово и поголовно да не се нарушава от Холивуд и цялата филмова индустрия. И не е за учудване, защото Холивуд, подобно на библейския Вавилон, стана “свърталище на демони и на всякакъв нечист дух, обиталище на всякаква нечиста отвратителна птица”13. Но Холивуд, както и Вавилон отказва да поеме отговорност за вършеното зло. В средата на 1991 г. един човек е убит, а още две дузини ранени в резултат на насилие, провокирано от пускането на филма “Бойзн дъ худ”. Няколко собственика на кинотеатри го спряха, но Холивуд отказа. Този филм допринесе за насилието на размирниците в Лос Анжелис.14

През 1996 г. филмът на Род Стерлинг “Думсдей флайт” бе показан по националната телевизия. Във филма един терорист, похитител на самолети, поставя бомба в самолет, за да започне да пада, ако навлезе под определена височина. След като самолетът се отделил от земята, човекът телефонирал на компанията с предложение да разкрие къде е скрита бомбата в замяна на огромен откуп. След първото представяне на филма асоциацията на пилотите по въздушната линия бурно се противопоставила от страх да не би някой лунатик да се вдъхнови да го имитира. Не им обърнали внимание.

Преди приключването на филма по въздушната линия се получило телефонно обаждане за заплаха с бомба. В рамките на 24 часа били направени още четири телефонни обаждания с телефонни заплахи, а до края на седмицата при различни въздушни линии пристигнали още осем такива обаждания.15 Пет години след това същият този филм бил излъчен в Австралия със същия резултат. Квантовите самолети трябвало в крайна сметка да заплатят 500 000 $ откуп, за да запазят живота на 116 пътници на борда при полет за Хонг Конг.16

Това е трагичният резултат от насилието по телевизията по отношение на една малка част от населението, която има склонност към престъпността. Но какво ще кажем за нормалните деца? Какво показват научните проучвания? Ще подлъже ли насилието и агресията на екрана децата така, че да станат по-големи насилници в реалния живот?

Уолтър и Левелин – Томасая съставили тест, за да определят дали гледанет она филм ще подведе младия човек да причини болка на някой друг. На група гимназисти показали глупова сцена на бой с ножове.Друга група видяла филм, показващ юноши ангажирани със съзидателни дейности. В началото и в края на участниците в експеримента било казано да дадат електрически удар на друг човек, като наказание за грешки, допуснати при обучаващ тест. Изгледалите филма с насилническо съдържание, неизменно желаели да дадат по-силни удари, след като изгледали филма, отколкото преди да го изгледат. Те били и по-агресивни от групата, проследила назидателния филм.17

Но дали този тип агресивно поведение се задържа за повече от няколко минути? Проучванията на Дейвид Хикс демонстрираха дълготрайното задържане на възприетата агресия. Две групи деца в предучилищна възраст изгледали филм с агресивно съдържание. След това изследователите позволили на едната група да живее в продължение на шест месеца без каквото и да е нещо, което допълнително да им напомня за това, което са видели в десетминутния филм. При втората група не настъпило никакво подновяване в продължение на осем месеца. Установило се, че и двете групи деца, изгледали агресивния десетминутен филм, въпроизвели почти половината от враждебнонастроените действия, видени преди месеци.18

Едно дългогодишно проучване на изследователи от университета Илиноа обхващало 400 деца в продължение на повече от двадесет години. Д-р Л. Роуъл Хюзман и д-р Леонард Ерън установили, че децата, гледали много насилие по телевизията на осемгодишна възраст, неизменно били по-склонни да извършат престъпления или да бъдат въвлечени в насилие над децата или семейния партньор на 30-годишна възраст. Когато публикевали откритията си през 1984 г., докторите написали: “Вярваме, че...многото показване на насилие по телевизията е една от причините за агресивното поведение, престъпността и насилието в обществото. Насилието по телевизията въздейства на младите от всички възрасти от двата пола, на всички социалноикономически равнища, както и на всяко ниво на интелигентност. ... Не би могло да се дефинира или обясни по друг начин.”19

Д-р Виктор Клайн от департамента по психология в утайския университет твърди, че едва ли е случайно съвпадение това, че обществото на Съединените щати е с най-развита престъпност в света, както и че има най-високо ниво на насилие чрез медията в сравнение с която и да е друга нация. Клайн заявява: “Не смятам, че всеки честен зрител … може да отрече, че медиите са важен приносител за проблемите с насилието в обществото ни.” Клайн казва по-нататък: “Повторното гледане на насилие също прави зрителя безчувствен. С преповтарянето то става по приемливо…Изгубваме способността да забелязвме жертвата.”20

Няколко поколения американчета са отглеждани с диетата на садистичното забавление. Не е чудно, че насилието взема връх във времето. Американците са склонни да се тревожат за бедствията на околната среда, като например азбеста, който може да увреди белите дробове, а игнорират изготвянето на вредни програми, които могат да унищожат психиката. Дори токсините, които представляват странично заплаха за тялото, са обект на бурни протести. Как можем да сме дотолкова наивни и незаинтересовани по отношение моралните и емоционалните таксини, които разрушават националната ни душа?

Преди едно поколение в книгата си “Тази отвратителна сила”21 К. С. Луис наведе на мисълта, че първата стъпка към окончателното “отхвърляне на човека”, чрез която той имаше предвид премахването на моралното естество у човека, ще представлява един безусловев прочес, съставляващ “потъпкване на всички дълбото залегнали антипатии”. Опасението на Луис става реалност. Филмите на ужасите често пъти съпоставят сцени на отвратително насилие с тихи и мирни сцени от всекиденвния живот – практика, подобна на техниката за притъпяване на чувствата, използвана от психотерапията, за да помогне на хората да преодолеят фобиите си. По този начин филмовата индустрия “лекува” милиони млади американци от антипатиите им спрямо насилието и кръвта.22

Днешните филми на насилието са създадени по такъв начин, че да пораждат не съжаление към жертвата, а удоволствие и ожесточеност. “Насилието по екрана сега – пише Майкъл Медвед – се използва преди всичко като покана към зрителя да се понаслаждава на чувството да се убива, да се нанася побой и да се малтретира”.23 Предполагам, че един от най-ефективните начини да се прогони милостта от човешкото сърце, е неизменната диета с филми на насилие.

Днес магнатите в медията изместиха “индустриалните крадци барони”, като главни експлоататори на човешките слабости. Холивуд минира до основи душата на американеца. “Също като важните личности с наркотиците – пише синдикатът журналист Дон Федер – телевизионните изпълнители произвеждат убийствена отрова за пазара. Без значение е в чии вени се влива тя, нито е от значение разяждащото й влияние върху обществото ни, докато кървавите пари продължават да са в оборот.”24


Изкуството имитира живота или обратно

Холивуд, разбира се, яростно отрича, че това са кървави пари. “Изкуството имитира живота! – казва Холивуд. – Ни просто го разказваме такъв, какъвто е. “Но камерата избира върху кои аспекти от живота да фокусипа вниманието, а фокусът обикновено не е върху нормалното и здравословното, а върху гнусното и низкото, като резултатът е грубо обезобразяване на реалността, което развращава. Когато “Кръстникът” се появи за първи път на екрана, казва артистът Джоу Мантегна, убийствата от местните гангстери се повишиха с 10%. Момчетата имитираха изкуството повече, отколкото изкуството имитираше тях.”25

Казват си го такова, каквото е? Не е вярно. Телевизията не ни дава реалността, а едно нейно болнаво изопачаване. По телевизията криминалността е обрисувана 55 пъти по-често, отколкото се случва в действителния живот26, докато специфичният акт на убийство се представя на ниво почти хиляда пъти по-високо от реалното му разпостранение в света.27По телевизията незаконният секс на практика няма почти никакви последствия, като например венерически болести, СПИН или забременяване. В действителния живот 90% от американците се идентифицират с християнството, но на екрана няма никаква продължителна серия в ситуацията на съвременността с поне един-единствен човек, идентифициращ се като християнин. Повечето филмови герои, идентифициращи се като християни, са луди. Подобно на това повечето бизнесмени са обрисувани като престъпници.

В действителния живот пушенето намаля драстично, но не и на екрана. През 80-те години на ХХ в. На екрана 57% от главните герои с висок социално-икономически статус бяха пушачи, в действителния живот числото е само 19%.28Да благодарим на Холивуд за това, че лансира индустрия, която убива много повече от хиляда души на ден само в тази страна.

А какво да кажем за телевизията и другите легални дроги, като алкохола, кока-колата, кафето и шоколада? Нека се спрем на алкохола, като дрога с най-драстично въздействие. Статистиките сочат, че средният зрител ще види деветдесет хиляди случая да се пие до 21 годишна възраст, а 100 000 реклами на бира до 18-годишна възраст. Това все още е непроверено и не му се обръща внимание от страна на безотговорните мрежи въпреки факта, че 25 000 души загиват годишно при катастрофи от пиянство.29

Ето още един от отговорите на Холивуд: “Ако не ви харесва филма, просто изключете телевизора”. За нещастие това не действа. Преди няколко години майка с малката си дъщеря гледала филма “Роден невинен”. Когато започнала сцената, в която младо момиче бил обрутално изнасилено с дръжката на плунжера, майката изгасила телевизора. След няколко дни малката й дъщеря била изнасилена с бутилка от бира от група момчета, гледали случая по телевизията, които обаче не изгасили приемника. Изключването на телевизора не помогнало на тази невинна жертва.”30Да се справяме с проблема с насилието по телевизията, като казваме: “Ако не ти харесва филмът, просто изключи телевизора”, е като да се справим с проблема с наркотиците, като кажем: “Ако не ги искаш, просто не ги купувай!”.

Друг един от стандартните отговори на Холивуд, когато са критикувани за злото, е че: ”Ние просто даваме на хората това, което искат. Продуктите ни отразяват вкуса на средния американец.”

И търговците на наркотици дават на купувачите си това, което те желаят, но това не ги оневинява пред закона. Но нека проучим твърдението на Холивуд, че отразява вкусовете на средния американец и ако да, как се е стигнало до това? До 1967 г. църквата и Холивуд имаха добри работни взаимоотношения. Студията се придържаха към един морален кодекс, който бе наложен от религиозните ръководители. Но през 1967 г. Холивуд изостави “парализиращите” ограничения на стария производствен кодекс. През тази година американските филми привличаха средна седмична публика, казва Медвед, от само 17,8 милиона в сравнение със средно ежеседмичните 38 милиона, които ходели на театър само една година преди това! За период от един единствен месец повече от половината от филмовата публика изчезнала – дотогава това е най-големият едногодишен спад в историята на бизнеса с движещите се картини.31 Изглежда на американците не им се е понравила новата мътилка, така както първата глътка алкохол или първата цигара за повечето хора не са приятни. Но този процес на привикване към новия вкус трае няколко години, след което публиката вече е с изманипулирани рецептори, за които предишната неприятна мътилка е нещо нормално и дори желано. Вусовете на масовия потребител се променят според моделите, които налага Холивуд, манипулирайки съзнанието и подсъзнанието му чрез ловки рекламни ходове.


Съвременните поклонници на Ваал и Молох

Днес, макар и в някои моменти да не е било така, все пак определено можем да кажем, че има голяма доза истина в това, че Холивуд отразява вкусовете на средния американец, а и на средния глобализиращ се индивид, просто защото филмовата студия ги е формирала сред десетки години рекламна агресия и медийна обработка на масовото съзнание. Това всъщност изобщо не е толкова трудно, защото грехът се разпостранява като пожар и винаги моралната поквара, насилието и злоупотребата със сексуалността са намирали благодатна почва за разпостранение сред мнозинството. В древността например освен на Йехова, Бога на справедливостта и законността, съществуваше поклонение и на Ваала, господарят на страстта, и поклонение на Молох, царят на жестокостта.

Ваал бил считан за източник на загадъчна сила за живот и растеж, следователно източникът на силата в секса. Оттук и сексуалният акт се превърнал в свещен акт, посветен на Ваал, а храмовете на Ваал имали хиляди жени жреци, които били свещени проститутки. Човек се покланял, като правел секс с жената жрец.

Дали човечеството днес не се покланя на тези два бога? Дали нямаме езически храмове, където последователите на Ваал и Молох отиват, за да бъдат въведени в тайните на секса и насилието? Да поговорим малко за киното. Може би никога не сте го мислили по този начин, но киното и театъра са съвременният езически вариант на църквата, където модерният Молох на зверщините и модерният Ваал на похотта биват възвеличавани. В основата си киното е езически храм, светска църква, която не изисква никакво посвещение, не призовава към никаква жертва, но в действителност събира приношения, формира ценностна система и променя поведението много ефективно. Такава е била винаги християнската позиция по въпроса за зрелищата. Всъщност някога посещаването на театър е било причина за изключване от църквата. Забележете изявлението на църковния пастир Атанасий:

“Никое от децата на църквата не трябва да ходи на театър или на места за събиране, нито на някакви други езически места. Ако някой се осмели да отиде там, ще бъде отлъчен и изоставен навън, докато се покае.”32

Друг църковен пастир, Теофилос Антиохийски, казал следното: “Забранено ни е дори да ставаме свидетели на гладиаторската борба, да не би станем участници и съучастници в убийството. Нито ни се позволява да наблюдаваме други спектакли, да не би очите и ушите ни да се осквернят чрез участие в песните, които се пеят там.”33

За нещастие днес човек не може да избегне тези злини, като просто избягва театъра. Днес токсичните отпадъци на греха могат да се изливат в собствените ни домове само с едно натискане на дистанционното. Сега електронното светилище стои в стаите ни и ние трябва много да внимаваме какво допускаме да преминава през очите и сърцата ни. Понякога нещата, които поглъщаме, ни изконсумирват. В неаполския залив има един вид пихтиеста риба, която понякога поглъща малки охлювчета. Но те се предпазват чрез обвивката си. Пихтиестата риба не може да ги смели. Тогава охлювчето се захваща към вътрешната страна на пихтиестата риба и бавничко започва да се храни от нея. Докато достигне зрелост, то изяжда цялата медуза. Нещо подобно може да стане и с душите ни, погълнали образите и посланията на телевизията, киното и театъра. А словото ни казва: “Блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии, нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение”34 Словото е категорично, че неприлични неща като горните не трябва ДОРИ ДА СЕ СПОМЕНАВАТ МЕЖДУ НАС, християните. А телевизията не само ги споменава – блудството, сребролюбието, срамните и празни приказки и подигравките съставляват основното й меню.

И това е опасност, която изобщо не трябва да подценяваме, тъй като електронната медия е нашественикът, който тотално завладява домовете ни, променяйки по радикален начин дори такива труднопроменящи се неща като стереотипи и навици. Това въздействие започнало да се забелязва в САЩ около 50-те години, когато 50% от домовете в Америка вече имали телевизионни приемници. Хората рязко намалили ходенето си на гости. Децата започнали да си лягат по-късно вечер, като отделяли по-малко време за дребните си ежедневни работи и игра. Семействата започнали да изоставят общуването. Проучвания показват, че броят на конфликтите в едно семество е почти правопроционален на количеството гледана телевизия. Днес, когато почти всеки глобализиран дом има телевизор може би не обръщаме внимание на горепосочените промени, защото те вече са се превърнали в утвърдени стереотипи, наложени от електронната медия. Интересно е да отбележим, че самият изобретател на телевизията, руският учен Владими Козма Зворикин, не е бил кой знае колко ентусиазиран от това, което се случило с изобретението му. На деветдесет и втория си рожден ден Зворикин изразил отвращението си от тази работа: “Никога не бих позволил на децата си дори да се приближат до това нещо”. 35

Може би звучи крайно подобно изказване за уж невинно явление като телевизията, което е предназначено да ни развлича, но нека не се заблуждаваме – истинското й намерение не е да ни развлича, а да продава продукти и да манипулира общественото мнение. Тя насажда ценностите на арогантността, безочливостта и неуважението към другите. Значителна част от телевизионния хумор се основава на обидата. Да се унижи и подиграе някой друг е много умно. По телевизията децата са по-мъдри от възрастните, така че не им дължат никакво уважение. Тя набляга твърде много на изкуствени качества като въшност и показност. Бленуваните й ценности са парите, славата и красотата. В умовете на хората се инфилтрира отново и отново посланието, че ако не притежават определени материални неща и дрехи и ако не се държат по определен начин, ще бъдат отхвърлени от обществото. Телевизията създава един изкуствен свят на красота, блясък и вълнуващо действие – така наречената яхта на фантазията – което кара хората да се чувстват неудовлетворени от собствения си свят, който е тъп, мрачен и скучен в сравнение с другия.

Електронната медия притъпява емоцоналното ни отреагиране спрямо човешкото страдание. Тя ни учи да приемаме спокойно ситуациите, които в нормалния живот биха предизвикали сълзи, шок или бурно възмущение. Мнозина днес не се шокират от нищо и дори се хвалят с това. Но способността нещо да не е в състояние да те шокира може да е признак да притъпени емоции. Повечето филми ни карат да толерираме неправдата и трагедията, без да предприемаме каквото и да било действие, а по този начин се учим на апатия, която ни прави безчувствени и по-малко способни да обичаме. Докато намалява съзнанието ни за несправедливостта към другите, телевизията извисява съзнанието ни за неправдите, извършени към самите нас. Тя учи, че за обидите и незачитането трябва да си отмъстиш.

Според Ричард Дж. Нойхауз, директор на Центъра по религията и обществото в Ню Йорк Сити, възхваляването от страна на телевизията на богатството и материализма36 е за сметка на моралността. Загрижеността на Нойхауз е илюстрирана в откритията на Хербърт Лондон, който провел интервю с група гимназисти относно влияниета на гледането на телевизия върху собственото им социално поведение. Лондон, който работел по програма за обществено осведомително обслужване, установил, че всеки ученик поотделно казал, че би встъпил в неморални отношения, ако това е последният възможен начин да запази функционирането на бизнеса си. Лондон пише: “Оправдава ли целта средствата?” “Да” – казват авторите на телевизионните програми, “Да”- казват и учениците, които редовно гледат телевизия... Вестта е безкрайно ясна: неморалното поведение, което оправя нещата и разчиства сметките, е приемливо за телевизионния герой от новия век.”37

Едва ли можем да надценим достатъчно вредата от телевизията по отношение насаждането на деградивни поведенчески модели. Героите от киното са морално пропаднали, отмъстителни, самолюбиви, егоцентрични, суетни, психопати, манияци, насилници, манипулатори, алчни, завистливи, рядко се случва да са саможертвени. Рядко стават образци на безупречност. Те не въплъщават благородните идеали на християнството, към които могат да се стремят младите умове.

Не по-малко е гибелното влияние на телевизията и поради откритото проповядване и насаждане на окултни и спиритични идеи. Такива са прераждането, екстрасенството, астрологията, гадателството, общуването с мъртвите и много други. Дали съвсем случайно окултен герой като Хари Потър се популяризира така натрапчиво и тотално? Не е ли това зомбиране съзнанието и подсъзнанието на цяло едно поколение деца, които могат да станат лесна плячка на зловещите поднебесни сили?!


Телевизията като електронен наркотик
“Да нямаш други богове освен Мене... не си прави кумир или какво да било подобие на нещо... да не им се кланяш, нито да им служиш...”
Изход 20:3-5


Телевизорът твърде често се превръща в господар на този, който седи пред него. Той може да те накара да се пристрастиш към него така, както към наркотик.

“Около преди 25 години една майка от Манхатън гледала двете с идеца в предучилищна възраст да седят пред телевизора, гледайки семейство Флинстоун” и “Аз обичам Люси”. За първи път тя забелязала наподобяващото транс втренчване и вторачените очи на децата си. Телевизорът ги бил превърнал във временни автомати. “Това ще е фатално – помислила си тя. – Те не изглеждат така, както в нормални житейски ситуации.”

И така Мари Вин започнала да прави проучване, в края на което написала книгата “Електрическият наркотик”, издадена през 1977 г. Десет години по-късно тя публикувала книгата “Изключване на електрическия наркотик“, в която дава рецепта как да изключим хипнотизиращия телевизор, като го заместим с различни други дейности, които стимулират мозъка и го карат да развива способността да мисли критично.

Макар съпругът й да бил автор на документални филми, почетен с присъждането на награда, двойката изключила телевизора в дома си. Днес синът Стийв е професионален цигулар, а Майк е журналист, който издаде книга още като тийнейджър.”38

Ето още едно изследване за способността на телевизията да влияе пристрастяващо.

“Списание в Детройт направи оферта от $ 500 на всяко едно от 120 семейства, ако се съгласят да не гледат телевизия за един месец. От тези 120 семества 93 казали: “Няма да стане!”. Те не искали да изключат телевизора си дори срещу $ 500. От 27-те, които приели предизвикателството, 5 били проучени и от “Доброто поддържане на дома”. Тези пет семейства гледали телевизия между 6 и 10 часа на ден. Което означава, че разпилявали повече от половината си време, когато са будни, пред телевизионния приемник. При тях рязкото отдръпване от телевизора било съпроводено със сериозно неразположение и моментни странни симптоми. Въпреки всичко последвали много желателни резултати. Семействата играели на игри, четяли книги и правели записи. Децата взимали вечерната си вана, като поддържали форма, а някои от тях с желание започнали да практикуват уроците си по пиано. Имало забележителен напредък в творческата дейност, личния семеен контакт и търпението между членовете на семейството. Говорим за една домашна революция!

Какво се случило в края на месеца? Всичките пет семейства, които били проучени, се върнали към предишното си ниво на гледане на телевизия.”39

От посочения случай става ясно, че отказването от електронния наркотик не е лесно. Това може да е като да извадиш окото си или да отрежеш ръката си, както ни препоръчва Исус в Матей 5:27-30. Понякога хирургът трябва да махне заразената част, за да спаси живота. Една лисица, уловена в капан, често пъти постъпва по-разумно от човека и разбира, че ако иска да живее, трябва да прегризе собствения си крак, за да избяга.

Някой ще каже: “Но телевизията може и да е образователна!” Да, разбира се, могат да се открият и положителни образователни елементи в някои телевизионни програми. Несъмнено електронната медия е мощно средство, което може да бъде употребено и за добро. За съжаление тя сега в голяма степен е под властта на света. И ако искаме да се чувстваме все по-необвързани със системата на злото, то има само един начин – да се съпротивляваме.

Нима е толкова трудно да спечелим свободата си - дистанционното е на една ръка разстояние от нас?!


Бележки

1 В статията са използвани мнжество материали от книгата на Лони Мелашенко и Тимоти Крозби "Времето на телевизионния взрив", Нов живот, 2000 г

2 І Петрово 4:10

3 http://tangra.org/db/vnusheniq/video/btv.html

4 Венета Иванова, Българи с повишена трудност, Списание Европа 2001, бр. 7/1998 г, http://euro2001.net/issues/4_1998/4br98f8.htm

5 Изследване на социологическата агенция Алфа рисърч от 1998, направено по поръчка на Националния съвет за радио и телевизия, http://www.bild.net/media/ncrt/year_statement/10_10_socisl.htm

6 Майкъл Медвед, Холивуд срещу Америка (Ню Йорк: Издадена от Харпър Колинс, 1992 г. ), стр. 283

7 Нюзуик, 25 март, 1991г.

8 Дейвид Неф, “Стреляй срещу градата за добитък, която не е чак толкова ОК”, Християнството днес, 9.11. 1992 г. стр. 12

9 Времето на телевизионния взрив, Лони Мелашенко и Тимоти Крозби, Нов живот, София, 2000, с. 4 -7

10 Лари Уиоуд, Телевизията: циклопът, който изпояжда книгите, Вестник на американската асоциация за семейството, април 1992 г., стр. 6

11 Дейвид Бригс, Мнозина загубиха интереса поради вестта за една нова ”религия” – телевизията, Новини от Буфало, 12 септември 1988 г., стр. А-10

12 Уилдмън, Нашественици, стр. 76

13 Откровение 18:2

14 Стефан Стон, Насилието по филмите и докладите: има ли законно ограничение? Рилиджън, февруари 1993 г., стр. 24

15 Франк Манкиевич и Джауел Суердлоу, Дистанционното: телевизията и манипулацията в живота на американеца (Ню Йорк: Таймс Букс, 1987 г.), стр. 1, 14

16 Ричардс, Насилието по телевизията, стр. 15

17 Р. Х. Уолтърс и Е. Левелин – Томас, Канадски журнал по психологиа, 1963 г., № 3, стр. 525-530

18 Ричардс, Насилието по телевизията, стр. 17

19 Медвед, Холувид, стр. 184

20 Уилдмън, Нашественици, стр. 76

21 К. С. Луис, Тази отвратителна сила (Ню Йорк, Макмилан), 1946 г. стр. 203

22 Предложено от Мираим Мидциан писмо към издателя, Нюзуик, 19 март 1990 г., стр. 13. Мидциан пише от Ню Йарк, отреагирвайки на статия на Джон Русо Филмовата лента срещу действителното насилие, 19 февруари 1990 г.

23 Медвед, Холивуд, стр. 191

24Дон Федер, Телевизионните екзекутори, произвеждащи убийството, синдикат на наследствените черти, 23 август, 1989 г.

25 Алтистът Джоу Мантегна, цитиран от Джак Крол в Предложението, което той не отказа, Нюзуик, 28 май 1990 г., стр. 69

26 Бригз, Буфало нюз, 12 септември 1988 г., стр. А-10. Също: Медвед, стр. 255

27 Медвед, Холивуд, стр. 197

28 Марлен Симонас, Повече пушачи по филмите, отколкото в действителност, гласи проучването, Лос Анжелис Таймс, 12 ноември 1992 г., стр. А-14

29 Предишното време и пиенето, асоциация JAFA, септември 1989 г., стр. 4

30 Уилдмън, Нашественици, стр. 79

31 Медвед, Холивуд, стр. 283

32 Атанасий, Канони, 26

33 Теофилус Антиохийски, Ад Автоликум 3:15

34 Ефесяните 5:2-3

35 Гордън Никел, Радостите на едно лято без телевизия, Семейството на фокус, юни, 1984 г., стр. 7

36 Дейвид Бригз, Мнозина отблъснати от вестта на новата “религия” – телевизията, Буфало Нюз, 12 септември 1988 г., стр. А-10.

37 Хърбърт Лондон, На какво учи децата ни телевизионнита драма?, Ню Йорку 23 август 1987 г., стр. 23

38 Лони Мелашенко, Тимоти Крозби, Времето на телевизионния взрив, Нов живот, 2000, стр. 70

39 Лони Мелашенко, Тимоти Крозби, Времето на телевизионния взрив, Нов живот, 2000, стр. 61



Оптимист

Коментари към тази статия

Препоръчай тази статия на приятел