Дух и истина
Дух и истина
Християнски образователен сайт
Християнски образователен сайт

  Начало    Библия    Коментари    Връзки    За контакти    Духовни песни  
 
Теми от Библията
Възкресението
Герои на България
Първи български преводи на Библията
Смели реформатори
Петдесятно движение
Рийс Хауелс
Съботата през вековете
Саду Сундар Синг
Живот на вяра
Да бъдем по-добри
Духовни песни
Здраве и духовен живот
Храната на греха
Вавилонизация и хранене
Духовен Вавилон
Инквизицията на ХХ век
Ватикана и фашизма
Търсене в Библията
Естир 2003
Естир 2006
За сайта
За сайта
Коментари към статиите
Посещения на сайта

Коментари към тази статия

Съботата през вековете


Въведение
Поглед към Библията
Свидетелства от историята: Първи век
Втори век: въвеждане на неделята в Рим и Александрия
От трети до пети век: прибавяне на неделята към съботата
Причини за въвеждането на неделята през втори и трети век
От пети век до наши дни
Литература


Въведение

Oт самото създаване на Земята Бог като Творец на всичко видимо и невидимо изрича благословение над седмия ден:

"И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." (Бит. 2:3)

Освен благословението, което приема, седмият ден е свят ден - "и го освети". По-късно се изявява, че освещението на седмия ден е четвърта заповед от вечния и непроменим морален закон - десетте заповеди.

В книгата Изход 20:10 е четвъртата от десетте заповеди, съгласно която не трябва да се работи в седмия ден, който Бог нарича събота. На еврейски думата събота се произнася "шабат" и означава "почивка". В следващия стих Бог пояснява, че пазенето на тази заповед означава признание на Бога като Творец на небето и земята:

"...защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети." (Изх. 20:11)

В книгата Второзаконие, когато отново се цитира закона от десет заповеди, ни се разкрива още едно голямо значение на четвъртата заповед - това, че седмия ден посочва края на робството на греха:

"И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден." (Втор. 5:15)

Защото след съгрешението в Едемската градина, на човека се даде заповедта да бъде роб на труда, за да изкарва хляба си:

"С пот на лицето си ще ядеш хляб..." (Бит. 3:19),

а в седмия ден се каза да не се работи никаква работа - означава, че ще дойде ден в края на седмицата - края на живота на земята - когато ще се премахнат последствията от греха.

Според словото Божие, тази заповед не само никога не е отменяна или променяна, но ще бъде в сила и за новото небе и земя, които ще бъдат сътворени след края на земното съществуване:

"Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. 23 И от новолуние до новолуние, и от събота до събота, ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ." (Исая 66:22)

Обаче врагът на Божията правда подражава на Божиите действия, като ги изопачава и видоизменя, както е писано в книгата на пророк Даниил:

"и ще замисли да промени времена и закони" (Дан. 7:25).

Едно измененията, които успява да наложи, е въвеждането на първия ден от седмицата като "свят ден" и ден за поклонение на Бога, вместо седмия. За този ден хората измислят името "неделя" (ден без дела), или "Sunday", което на английски и други езици означава "ден на слънцето".

Хората, които пазят първия ден вместо седмия, са убедени, че Исус Христос е отменил седмия ден и е осветил първия ден със Своето възкресение, и затова още от апостолски времена християните освещават първия ден вместо седмия. Дали това отговаря на библейската и на историческата истина?

В тази статия накратко се разглежда дали в Библията се говори за преместване на съботата, след това историята на въвеждането на неделния ден и фактите, които показват, че през вековете винаги е имало верни на Бога хора, които са пазели съботния ден.


Поглед към Библията

Някои вярващи хора смятат, че всички дни на седмицата са еднакви, и не е необходимо да се отличава един от тях, защото четвъртата заповед от закона е изпълнена и "прикована на кръста". Обаче в Библията ясно се показва, че съботата е ден, който се отличава от останалите дори и в последните времена на Земята:

"При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден" (Мат. 24:20).

По-нататък, в посланието към Евреите, писано много години след възкресението на Христос, отново се подчертава, че за Божия народ остава в сила тази съботна почивка, която е благословена още при създанието на Земята:

"Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. 10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си." (Евр. 4:9)

Други вярващи хора смятат, че Божият закон все още е в сила, но истинската събота е преместена от седмия в първия ден - неделя, защото тогава се чества възкресението на Исус.

В Библията дните на седмицата нямат имена, за разлика от месеците, но са наричани "първи ден", "втори ден" и т.н. Единствено изключение е седмият ден, наречен от Бога "събота". Както споменахме, първият ден по човешки е наречен от хората "неделя" или "ден на слънцето", но в Библията такива думи не се срещат.

Нека разгледаме две места в Новия завет, в които се споменава първият ден на седмицата.

"И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ." (Деян. 20:7)

Някои хора казват, че разчупването на хляба в първия ден е "доказателство" за святостта на неделята. Според словото, събирането става вечерта на първия ден, което означава или събота вечер, или неделя вечер преди залез слънце, защото дните се измерват от залез до залез.

Ако събирането е било в събота вечер, то от 13 стих става ясно, че на следващия ден - неделя - Павел върви пеш 29 километра от Троада до Асон, което едва ли би направил в святия ден. Ако е било в неделя вечер, то разчупването на хляба се е състояло рано сутринта в понеделник, а не в неделя, както се твърди. Освен това, разчупването на хляба съвсем не определя деня като събота, защото понякога такова служение е имало всеки ден (Деян. 2:46).

Другият текст, в който се споменава първия ден на седмицата, е от посланието към коринтяните:

"А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви. 2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда." (1 Кор. 16:1)

Апостолът казва, че всеки трябва да отделя средства за помощ на братята в първия ден на седмицата у дома си, а не на общо събиране.

С това се изчерпват текстовете в Новия завет, в които се говори за първия ден на седмицата. За преместване на съботата в неделя въобще не се споменава. Напротив, навсякъде в Новия завет, който е писан десетилетия след възкресението на Христа, не първият, а седмият ден продължава да бъде наричан събота (Деян. 10:42, 13:14, 15:21, 18:4, Евр. 4:9).


Свидетелства от историята: Първи век

Наистина в Библията никъде не се говори за неделята като свят ден, нито за някакво преместване на съботата. Затова някои от почитащите неделята говорят, че католическата църква била имала авторитет да променя Божието слово, както се вижда и от католическия катехизис, в който пише:

"Въпрос: В кой ден е съботният ден?
Отговор: Съботният ден е в събота.
Въпрос: Защо ние пазим неделята, вместо съботата?
Отговор: Ние пазим неделята вместо съботата, защото на събора в Лаодикия (336 г. след Христа) католическата църква премести тържествения ден от събота в неделя."

(The Convert's Catechism of Catholic Doctrine. Second edition, page 50)

Обаче никъде в Библията не става дори и дума хората да имат право да променят Божия закон, защото и Сам Господ Исус не дръзна да измени или наруши закона, а да го изпълни (Мат. 5:17).

Други поддръжници на неделята са убедени, че макар в Библията да не е казано нищо за неделята, то въпреки това след възкресението Си Исус е предал на апостолите да пазят неделята, и от тогава това е станало практика сред християните. Дали това наистина е така? За да отговорим на този въпрос, нека накратко разгледаме какво ни казват оригиналните исторически източници за въвеждането на неделята.

Най-ранният достоверен източник от първи век е Новият завет. От книгата "Деяния на апостолите" се вижда, че християните през първи век са имали молитвени събрания за хваление на Бога в събота. Това е вярно не само за евреите християни, но и за вярващите от различни провинции на Римската империя, като например в Македония, където апостол Павел, заедно със своите спътници, посещава град Филипи:

"А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени." (Деян. 16:13)

След Новия завет най-ранният християнски документ, достигнал до нас, е посланието на Климент Римски до коринтяните, писано около 95 г. В четири глави на посланието се разглежда темата за възкресението, но нито дума не се споменава за някаква връзка между възкресението на Христос и първия ден от седмицата, нито някъде се споменава, че в неделята се взима причастие, както широко се твърди. Напротив, Климент посочва, че службите трябва да се извършват според установените от Бога времена, а не според решенията на църквите или църковните събори:

"Следователно, за нас нещата стават явни, и понеже гледаме в дълбочините на духовното знание, то подобава да вършим нещата според реда, който Бог установи, и в определените за тях времена."
The First Epistle of Clement to the Corinthians


Втори век: въвеждане на неделята в Рим и Александрия

Според историческите извори, достигнали до наши дни, въвеждането на неделята като по-особен ден става в началото на втори век, и то предимно в най-големите градове - Рим и Александрия. Източната църква продължава да пази съботата най-малко до пети век, а също и много християни на запад, с изключение на Рим и Александрия. За това свидетелства византийският историк Сократ Схоластик, чиято "История на църквата", писана през пети век, е призната за извънредно обективна и позоваваща се на оригинални източници:

"Всяка седмица повечето църкви в света приемат святите тайнства в събота, но християните в Александрия и Рим спряха да правят това, заради някаква древна традиция."
Socrates Scholasticus, Ecclesiastical History, Book V, Chapter 22

Подобно е свидетелството и на друг византийски историк - Созомен, в неговото произведение "История на църквата", писано през 439-450 г:

"Хората в Константинопол и почти навсякъде се събират в събота, както и в първия ден на седмицата, но този обичай никога не е спазван в Рим и Александрия."
Hermias Sozomen, Ecclesiastical History, Book VII, Chapter 19

В Рим развива дейност първият познат на нас застъпник за празнуването на неделята, Юстин (100 - 165 г) - християнски писател, основал в Рим училище по "християнска философия". От произведенията му е явно, че по негово време в римската църква вече се води голяма борба между двете мнения - за събота или неделя. Той постоянно се връща на тази тема и влага цялото си усърдие, за да убеди християните, че не трябва да почитат съботния ден, защото те били праведни, а съботата била само за неправедните поради техните грехове. Ето какво пише в произведението си "Диалог с Трифо":

"Освен това, както казах и преди, Бог изисква от вас да пазите съботата и ви налага други правила като знак за вашата неправедност, и на вашите бащи..."
Dialogue of Justin, Chapter 21

С голямо старание Юстин се стреми да убеди вярващите, че тяхното естествено, природно състояние е достатъчно доказателство за правилността на неговите твърдения. Той е и най-ранният автор, който показва неразбирането, че церемониалните постановления за празници и жертви са нещо съвсем различно от моралния закон - десетте заповеди:

"Не виждате ли, че нещата в природата не са бездейни, и не пазят съботи? Останете си такива, каквито сте по рождение. Защото ако преди Авраам не е имало нужда от обрязване или пазене на съботите, или преди Моисей не е имало нужда от празници и жертви, то сега също няма нужда от тях, след като Исус Христос - Божият Син, според волята Божия, беше роден без грях от девица, произхождаща от Авраамовия корен."
Dialogue of Justin, Chapter 23

Постоянните нападки на Юстин срещу пазенето на съботния ден се подхранват още повече от силната му омраза към евреите, която личи навсякъде в произведенията му. Американският доктор по църковна история Самуеле Бачиочи отбелязва:

"Макар че, както изглежда, Юстин иска да говори искрено и безпристрастно с Трифо, неговата повърхностна отрицателна оценка за юдаизма, както и яростните му атаки срещу евреите, разкриват дълбоката му враждебност и омраза към тях."
Samuele Bacchiocchi, From Sabbath to Sunday

Юстин е повлиян и от египетската астрология, в която дните са свързани с определени планети. През първи и втори век тези имена на дните проникват от Египет в Римската империя. Затова Юстин дори не нарича седмия ден с даденото му от Бога име - събота, а го нарича, според обичаите на египетската астрология, "деня на Сатурн". В "Апология" Юстин пише:

"В деня на слънцето всички имаме събрание, защото той е първият ден, в който Бог, променяйки тъмнината и материята, сътвори света; в същия ден нашият Спасител Исус Христос възкръсна от мъртвите. Защото беше разпънат в деня преди деня на Сатурн, а след деня на Сатурн, който е деня на слънцето, се яви на апостолите и учениците Си..."
The First Apology of Justin, Chapter 67

Независимо, че споменава за събиране в неделя, Юстин не говори за неделята като за почивен ден - по негово време все още се работи в неделя.

Александрия е другият голям, космополитен за своето време град, който заедно с Рим държи първенство по отношение въвеждането на неделята. Информация за това е достигнала до нас от посланието на Варнава, жител на град Александрия, което е писано около 130 г. (Не става въпрос за ученика на апостол Павел Варнава, който е живял през първи век.)

В своето "Послание" Варнава полага голямо старание да убеди християните в Александрия, че съботата не трябва да се освещава, а вместо това да се освещава така наречения от него "осми ден". Неговите усилия са убедително свидетелство, че по негово време в Александрия много вярващи хора продължават да пазят съботния ден. Но за събирания или служения в неделя по времето на Варнава все още не се споменава:

"По-нататък Той им казва: "Съботите и новолунията ви не мога вече да търпя". Схващате ли какво има в предвид: не сегашните ви съботи са приемливи за Мен, а тази, която Аз сътворих - когато, давайки почивка на всички неща, ще направя и началото на осмия ден, което е началото на друг свят. Ето защо и ние пазим осмия ден с пълна радост, денят, в който и Исус възкръсна от смъртта."
The Epistle of Barnabas, Chapter 15

През втори век повечето християнски общества продължават да пазят четвъртата Божия заповед. В някои общества поддръжниците на неделята обаче успяват да въведат този ден като някакво допълнение към съботата. Това става видно и от ръкописа "Постановления на святите апостоли", писан от неизвестен автор през втори век:

"Пазете съботата и празника в Господния ден, защото първият от тези дни е в памет на сътворението, а вторият - на възкресението."
Constitutions of the Holy Apostles, Bооk 7, Sec. 2, Ch. 23

"Робите да работят пет дни, но в съботния ден и в Господния ден нека имат свободно време да отидат в църквата, за да бъдат наставени в благочестие."
Constitutions of the Holy Apostles, Bооk. 8, Sec. 4, Ch. 33


От трети до пети век: прибавяне на неделята към съботата

През периода от трети до пети век, главно под натиска на римската католическа църква, едновременното пазене на съботата и неделята започва да се налага сред все повече християнски общества.

В началото на четвърти век римският император Константин решава да приеме християнството и се опитва да обедини страната в една религия. Тъй като голямата част от неговите поданици са езичници, които отдават голямо значение на поклонението на слънцето в неделния ден, Константин решава да зачете тяхната религия в интерес на обединението на страната. Това довежда до приемането на първия в света държавен закон за неделния ден. За да направи реверанс към езичниците, в своя указ Константин нарича неделята "почитаем" ден:

"В почитаемия ден на слънцето съдиите и народа в градовете да почиват и всички магазини да бъдат затворени."
(Constantine, March 7, 321. Codex Justinianus lib. 3, tit. 12, 3)

Така, вместо езичниците да станат християни, те вкарват сред християните езическите обичаи. По този начин последователите на Христа сами се отклоняват от Библията.

Малко по-късно римският епископ Силвестър (314-337) решава първият ден на седмицата да не бъде повече наричан "ден на слънцето", а "ден Господен", като възпоменание за възкресението на Христос. Друга решителна стъпка за насилственото въвеждане на неделята правят участниците на събора в Лаодикия през 364 г. В канон 29 от решенията на събора се казва:

"Християните не трябва да юдействат като почиват в събота, но да работят в този ден, а да почитат Господния ден и в него да почиват, ако имат възможност. Но ако се окаже, че някои юдействат, да бъдат отлъчени от Христа."
The Cannons of the Synod of Laodicea, Cannon 29

Освен че въвежда неделята, водачите на римската католическа църква задължават вярващите хора да постят в събота, като смятат, че поста е нарушение на съботния ден. В смела съпротива срещу католицизма застават християните в Испания, които имат щастливата съдба да избегнат за няколко века властта на римските началници. На своя събор в Елвира през 305 г, в канон 26 те заявяват:

"Що се отнася до постенето в събота, решително трябва да се поправи грешката да се пости всяка събота."
(Mansi, J. D. Sacrorum Conciliorum Nova et Amplissima Collectio, 31 vols., Florence and Venice, 1759-98, vol. 2, p. 10)

През четвърти век за едновременното почитане на съботата и неделята пише известният автор Григорий Нисийски (331-396 г) в своето съчинение "За порицанието":

"С какви очи гледате Господния ден, вие, които не почитате съботата? Не знаете ли, че тези дни са сестри?"
(Gregory of Nyssa, De Castigotione, in MPG, Vol. 46, Col. 309, Greek)

В началото на пети век на някои отделни места престава пазенето на съботата, както можем да заключим от писмото на Августин до Януарий, писано през 400 г:

"На някои места не се пропуска нито един ден, без да се даде причастие; на други места се дава само в събота и в Господния ден, а на други - само в Господния ден."
Augustine, Letter 54 to Januarius, Ch. 2

В Египет съботата и неделята са пазени едновременно най-малко до пети век. Френският автор Йоан Касиан, в своето съчинение "Принципи на монашеството", писано през 420-429 г, разказва за християните в Египет:

"През деня нямат общи служения, освен в събота и неделя, когато се събират заедно, в третия час, за причастие."
John Cassian, Institutes of the Coenobia, Bооk 3, Ch. 2


Причини за въвеждането на неделята през втори и трети век

Първата причина за въвеждането на неделята е силното анти-еврейско течение в църквите през първите векове. Християните правят всичко възможно да се разграничат от евреите, особено когато император Адриан (117 - 138 г) започва да преследва евреите. Тези мерки карат ръководителите на римската църква да започнат да променят своите начини на служение, като премахват всичко, което може да бъде сметнато за еврейско. Анти-еврейските автори, като Варнава и Юстин, започват да пишат най-вече против съботата. В основата на всичките им твърдения против съботата стои техният страх да не би да помислят християните за евреи.

Това е причината, която се изтъква и в решението на събора в Лаодикия. От самия текст се вижда, че много от християните не работят в събота, което означава, че все още са пазели съботата по това време, но църковният събор се опитва принудително да наложи промяната към неделя.

Втора причина за въвеждането на неделята е влиянието на езическите философии, особено гностицизма и школата на Платон. В гностическата философия неделята е особен ден, посветен на слънцето, което те обявяват за бог. Тяхното влияние е най-силно в Рим и Александрия.

Трета причина е влиянието на митраизма - древен източен култ към слънцето. Този култ навлиза в Рим през първи век и става особено популярен през втори и трети век. Основната идея на този култ е поклонението на слънцето в първия ден на седмицата. Митраизмът навлиза много широко в Римската империя през първите векове.

Първоначално култът към Митра е национална религия на персите. Според това вярване, Митра бил бог на светлината, и на 25 декември бил убил някакъв страшен бик, чиято кръв оплодила земята. Около 67 г. пр.н.е. този култ е пренесен в Рим и се запазва до края на четвърти век. За да влезе в религиозното общество на Митра, желаещият трябва да бъде кръстен. При изпълнение на обреда жрецът прави над кръщавания кръстен знак, символизиращ неговото посвещение на Митра.

Император Нерон (54-68 г) приписва на слънцето заслугата за разкриването на заговора против него, и в чест на слънцето издига огромен паметник, представящ самия него в образа на слънцето със седем лъча около главата му. Император Адриан (117-138 г) изсича монети, на които отъждествява себе си със слънцето. Съгласно Тацит (55-120 г) войската на император Веспасиан (69-79 г), според сирийския обичай, всеки ден поздравява изгряващото слънце.

Освен това названието на първия ден от седмицата става "ден на слънцето". Както беше споменато, този обичай произхожда от астрологията на Египет. Римският историк Дио Касий, който пише своята "История на Рим" през 200-220 г, обяснява, че по негово време планетарните названия на дните са разпространени навсякъде и са станали предаван от поколение на поколение обичай. (Dio Cassius, Historia 49, 22, LCL 5)

В своето изследване "Астрологията и религията при древните гърци и римляни", белгийският историк Франц Кумон (1868-1947 г) пише:

"Аврелий създава нов култ към "непобедимото слънце", с поклонение в разкошен храм, където служат жреци, издигнати на нивото на древните римски жреци... С установяването на тази нова държавна религия, Аврелий на практика обявява детронирането на старите римски култове и въвеждането на семитското поклонение на слънцето."
(Franz Cumont, Astrology and Religion Among the Greeks and Romans, p. 55 )

В друга своя книга, "Тайните на Митра", Франц Кумон отбелязва:

"Поклонниците на Митра държат неделята като свят ден и празнуват рождения ден на слънцето на 25 декември."
(Franz Cumont, The Mysteries of Mithra, trans. by Thomas McCormack, p. 191)

Така, под влиянието на силната официална религия на Римската империя, началниците на християнските църкви изменят Божията заповед и я заменят с култа към слънцето, както личи от думите на известния църковен историк от трети и четвърти век Евсевий (263-339 г):

"В този светъл ден, първи ден и истински ден на слънцето, когато се събираме след период от шест дена, ние празнуваме святите духовни съботи."
(Eusebius, Cominentaria in Psalmos 91, p. 23)


От пети век до наши дни

Въпреки настъплението на човешките закони и решения за неделята, дори и в Рим много християни продължават да изпълняват четвъртата Божия заповед. В началото на седми век в Рим има християнски общности, пазещи съботата - документ в подкрепа на това е едно писмо на римския папа Григорий I, писано през 602 г:

"Григорий, слуга на слугите на Бога, до своите любими римски граждани. Стигна до моите уши, че някои хора с извратен дух сеят сред вас неща, които са грешни и противни на святата вяра, като забраняват да се работи в съботен ден. Как другояче бих могъл да ги нарека, освен проповедници на Антихриста..."
Gregory I, Selected Epistles, Book XIII, Epistle 1

Характерно за стила на Григорий I е изкусното изопачаване на Божието слово с помощта на хитро измислени философски разсъждения. Така например, по-нататък в писмото си Григорий заявява, че тъй като съботната заповед е "символична", то не би трябвало да се изпълнява, а означавала единствено това, че християните трябва да се пазят от грях:

"Следователно, ние не внасяме товар през портите в съботен ден, ако не вкарваме тежестта на греха в душата си през сетивата на тялото."
Gregory I, Selected Epistles, Book XIII, Epistle 1

Въпреки строгата була на Григорий I, папската власт не успява да унищожи верните на закона християни в Италия. Около два века по-късно, през 791 г, се свиква събора във Фриол - град в Ломбардия, Северна Италия. От канон 13 на събора се вижда, че папството продължава да води борба срещу пазителите на съботата, които явно са многобройни сред обикновените хора в Ломбардия:

"Заповядваме на всички християни да пазят Господния ден не в чест на преминалата вече събота, а заради святата нощ на първия ден от седмицата, който е наречен ден Господен. Съботата е последния ден от седмицата, който пазят евреите, а също и нашите селяни."
(Mansi, Sacrorum Conciliorum Nova et Amplissima Collectio, vol. 13, p. 852)

В много от източните църкви пазенето на съботата също продължава след пети век. Предполага се, че при евангелизирането на България на вярващите хора се предава пазенето на съботния ден. Това заключаваме от отговора, който дава римския папа Николай I на българския цар Борис. През 867 г цар Борис изпраща до Николай I писмо с въпроси относно вярата. По въпроса за съботния ден Николай I му отговаря:

"Трябва да се въздържаме от работа в неделя, но не и в събота."
(Responsa Nicolai Papae I ad Consulta Bulgarorum, Responsum 10, found in Mansi, Sacrorum Conciliorum Nova et Amplissima Collectio, vol. 15, p. 406)

Както отбелязва известният немски историк Йозеф Хергенрьотер (1824-1890), гръцкият патриарх Фотий решително се противопоставя на папството, като казва, че:

"Против каноните, те искат българите да постят в събота."
(Hergenrother, J., Photuis, 1, 643)

През средните векове съботният ден се пази от различни реформаторски общества в Европа. Най-известното от тях е движението на валдензите, за което се предполага, че съществува още от апостолските времена. Тези смели реформатори разпространяват евангелието главно в Италия и Франция, особено в Алпите. За разлика от официалните църкви, които се опират на църковните събори и така наречените "църковни отци", валдензите приемат Библията като единствен пътеводител във вярата и живота. Заради това са подложени на жестоки преследвания от католическата църква и нейната инквизиция. През XVI век те се вливат в редиците на реформацията в Германия и Швейцария.

Поради пазенето на съботния ден, на някои места валдензите често са наричани "съботяни". За преследванията, на които са подложени валдензите заради пазенето на съботата, можем да съдим от указа на испанския крал Алфонсо, издаден през 1194 г:

"В името на нашите предци и заради подчинението на заповедите на църквата, ви заповядваме относно еретиците, а именно валдензи, съботяни и тези, които се наричат "бедняците от Лион", и всички останали еретици, да ги изпъдите от лицето на Бога католиците, и да наредите заминаването им извън кралството."
(Marianae, Praefatio in Lucam Tudensem, found in Maxima Bibliotheca Veterum Patrum, vol. 25, p. 190.)

В това, че съботяни и валдензи са едни и същи хора, можем да се убедим от думите на главния идеолог на инквизицията Бернардо Ги в неговото "Ръководство на инквизитора":

"Съботяни е името, дадено на валдензите."
(Gui, Bernard, Manuel d' Inquisiteur, vol. 2, p. 158)

Запазено е и свидетелството на една последователка на валдензите, попаднала през средните векове в затворите на инквизицията в Германия. Инквизиторът е записал в протоколите от нейния разпит:

"Барбара фон Тайс свидетелства... по отношение на неделята и празниците тя каза: Бог ни е заповядал да почиваме в седмия ден, така правя и аз. С Божията помощ, и с Неговата благодат, всички трябва да издържим и да умрем за вярата, защото това е истинската вяра и правия път в Христа."
(Der Blutige Schau-Platz, Oder Martyrer Spiegel der Taufs Gesinnten, b. 2, pp. 30, 31)

Запазени са много отделни документи за пазене на съботния ден, особено след времето на Реформацията - сред анабаптистите, християните в Бохемия и Норвегия, моравските братя, Русия, Индия, Китай и много други страни (виж Sabbath Observance Through The Centuries).

През XIX век Бог дава голяма светлина за значението на четвъртата заповед чрез Божията весталка Елън Уайт от Съединените щати. Оттогава съботният ден се пази от много християнски общества в целия свят.

Макар и потъпквана от огромното мнозинство официални църкви и общества, четвъртата Божия заповед през всички векове от новозаветното време е била пазена от различни християни по света. Ако говорим за времето преди XIX век, те са били малко на брой, но са държали на висота светилника на чистата, библейска Божия истина, непроменена и неизопачена от човешките хрумвания и обичаи.


Литература:

Sunday - is it the Christian Sabbath?

Samuele Bacchiocchi, From Sabbath to Sunday: A Historical Investigation of the Rise of Sunday Observance in Early Christianity

The Sabbath, Sunday Texts, History of Sabbath Change

Benjamin Wilkinson, Truth Triumphant - The Church in the Wilderness

Sabbath Observance Through The Centuries

Коментари към тази статия