Дух и истина
Дух и истина
Християнски образователен сайт
Християнски образователен сайт

  Начало    Библия    Коментари    Връзки    За контакти    Духовни песни  
 
Теми от Библията
Възкресението
Герои на България
Първи български преводи на Библията
Смели реформатори
Петдесятно движение
Рийс Хауелс
Съботата през вековете
Саду Сундар Синг
Живот на вяра
Да бъдем по-добри
Духовни песни
Здраве и духовен живот
Храната на греха
Вавилонизация и хранене
Духовен Вавилон
Инквизицията на ХХ век
Ватикана и фашизма
Търсене в Библията
Естир 2003
Естир 2006
За сайта
За сайта
Коментари към статиите
Посещения на сайта

Рийс Хауелс - застъпник


Трета част

Съживления в Африка
Купуване на първо имение в Уелс
Библейското училище
Купуване на второ имение
Трето имение и Детски дом
Поръчението за отиване при всеки човек
Четвърто имение и Евреите
Повикан в небето


Първа част

Втора част



Съживления в Африка

Южно-африканската обща мисия е основана в 1889 г с цел да се занесе евангелието на много неевангелизирани райони в Южна Африка. Първият председател на мисията е Андрю Мъри. Когато Рийс и Елизабет се присъединяват, мисията има 170 европейски и африкански работници в 25 клона, простирайки се на север до южната граница на Белгийско Конго и на изток и запад до ненаселените части на Португалските територии на Ангола и Мозамбик. Семейство Хауелс са изпратени в мисионерската станция Руситу в Газаланд близо до границата на Португалска Източна Африка. Те се присъединяват към мисионерите Хатч, които работят там вече няколко години и които, заедно с други, дошли преди тях, поставят твърда основа и с големи жертви донасят благата вест на този народ.

Обикновено новите работници на мисионерското поле трябва да прекарат известно време в изучаване на езика, да се аклиматизират и да се нагодят към живота в новата страна. Обаче, хората са вече чували, че Рийс и Елизабет Хауелс идват от страната, в която е имало съживление, и веднага ги питат дали носят това благословение със себе си. Рийс Хауелс им казва, че източникът на всички съживления е Святият Дух, и че Той може да направи това, което е извършил в Уелс. Те го молят да им проповядва за това, разбира се с преводач. Те нямат в езика си дума, означаваща "съживление", затова той им говори за петдесятницата: че Бог е слязъл долу, раздвижвайки сърцата на мъже и жени, и с голяма сила е пожънал за Царството тълпи от хора, и че Той ще направи същото с тях, ако искат да се покаят.

В събранията, които води, Рийс продължава да говори за съживлението и след шест седмици Святият Дух започва да раздвижва християните. В петък вечерта, когато около 12 души се събират в къщата на Хауелс, Елизабет ги учи на припева "Господи, изпрати съживление и нека то започне от мен." Докато пеят, Божият Дух е върху тях и те продължават да пеят следващите дни в градините си и другаде. Като ги слуша, Рийс Хауелс усеща шума, който е чувал на уелското съживление. "Той се познава, когато го чуеш", казва той, "но не можеш да го имитираш, и следващия четвъртък аз също пеех припева. Имаше нещо в това, което те променяше и те довеждаше до Божията тишина."

Същата вечер, както е обичаят им - всеки четвъртък - четиримата мисионери се събират да четат словото и да се молят. Докато са на колене, Господ говори на Рийс Хауелс, че молитвите им са чути и съживлението идва. Той им казва да станат; няма нужда от повече молитва, Святият Дух идва да даде петдесятницата в този район. Толкова силно е словото от Бога, че те очакват обещаното да започне всеки момент. При всяко чукане на вратата те очакват някой да им съобщи, че Святият Дух е дошъл. Те чакат така два дена и в неделя Той идва. Ето описанието на Рийс Хауелс за дните, които следват:

"В неделя беше 10 октомври и когато проповядвах сутринта, чувстваше се как Духът идва в събранието. Вечерта Той слезе. Никога няма да забравя това. Той слезе върху едно младо момиче на име Куфасе, която беше постила три дена, изобличена, че не е готова за Господното пришествие. Както се молеше, тя започна да плаче и след пет минути цялото събрание беше на земята, викайки към Бога. Като мълния и гръм силата слезе долу. Никога не бях виждал това - даже на съживлението в Уелс. Само бях чувал за него при Фини и други. Небето се отвори, и мястото не стигаше, за да побере това благословение. Аз се изгубих в Духа, както и другите. Това, което можех да кажа е: "Той е дошъл!" Продължихме така до късно през нощта; не можехме да спрем събранието. Това, което Той ми каза преди да отида в Африка, сега ставаше действителност и то след шест седмици. Тези събрания никога не могат да се опишат. Няма никога да забравя шума в околията тази нощ - молитви във всяко селце.

На следващия ден Той пак дойде. Хората бяха на колене до шест часа вечерта. Това продължи така шест дена и хората започнаха да изповядват греховете си и да се освобождават чрез Святия Дух. Те получаваха прощение и се срещаха със Спасителя така, както само Святият Дух може да им Го открие. Всеки, който се приближаваше до събранието, беше засегнат от Святия Дух. Хората се изправяха и свидетелстваха. Виждах да се изправят наведнъж 25 души. В края на една седмица почти всички бяха съживени. Имахме по две събрания всеки ден в разстояние на петнадесет месеца без прекъсване и събрания през целия ден всеки петък. Стотици бяха обърнати към Господа - но ние очаквахме повече - 10,000 - за които Господ ни каза, че можем да претендираме."

Когато известията за това съживление и неговото разрастване по съседните станции стигат в Англия, госпожа Беси Портър Хед, съпругата на Алберт Хед, издава две книжки. Те са озаглавени "Настъпление в Газаланд" и "Преглед на миналото и съживление в Газаланд."

Слушайки за Божието дело в Руситу, хора от Американския мисионерски борд, намиращ се на 40 мили на юг, изпращат покана до Хатч и Хауелс да посетят Маунт Силинда - една голяма станция с лекари, проповедник, учителки и други хора. На първото събрание в 9 часа сутринта, в четвъртък, зданието е препълнено. Мисионерите разказват как е дошло благословението в Руситу, и кои са условията за благословение. След това, двама или трима от християните от Руситу дават свидетелството си. Хората започват да викат за милост и да изповядват греховете си. Броят им се увеличава до толкова, че е невъзможно да се помогне на всички, въпреки че събранието продължава до един часа през деня. Всички се срещат отново в два часа след обяд. Времето е благодатно - мъжете, които са слушали сутринта и са се въздържали, сега идват напред да изповядат греха си, съвсем съкрушени; учители, проповедници и ученици, всички се молят и изповядват и това продължава без никакво безредие под контрола на Святия Дух до залез слънце.

Може би най-благословеното бъдеще за страната е, че Бог среща и изпълва със силата на Святия Дух двадесет млади мъже и жени, които няколко седмици преди съживлението се са посветили на Господа за евангелска работа в Португалска Източна Африка. Елизабет Хауелс разказва: "След петнадесет месеца се получи съобщение до всички мисионерски станции от Главната дирекция на Южно-африканската обща мисия в Кейптаун, апелиращо към мисионери и африканци да отделят половин час всяка сутрин от 7:00 до 7:30 часа да се молят специално, за да може всяка станция да получи същото благословение, което изпитахме в Руситу. Рийс Хауелс имаше обичай да отива в една малка лятна къща за тази специална половинчасова молитва. Един понеделник сутринта, приблизително месец след като почнахме да се молим, видях че Рийс се прибира, след като е прекарал само четвърт час в молитва, и аз можах да видя по лицето му, че нещо чудно му се е случило. Той каза: Молих се върху Малахия 3:10 и видях Святия Дух да слиза. Той ми се яви. Видях Го да слиза над всичките мисионерски станции."

Рийс Хауелс не мисли, че той трябва да е човекът, който ще посети станциите. Един месец по-късно те получават покана за конференция в Дърбан, на която всички мисионери, които могат да напуснат станциите си, трябва да присъстват. Те молят Рийс и Елизабет да си вземат достатъчно дрехи за шест месеца, тъй като искат те да обикалят станциите. Рийс Хауелс избягва от отговорност да бъде онзи, когото Бог би употребил, и казва, че не може да отиде. "Аз съм тук само от две години", е неговото извинение, но се получава отговор от Мидълмис, епископ на Кейппаун: "Вие сте човек подчинен на авторитет, и трябва да дойдете!"

Преди да напуснат и отидат в Дърбан, Мидълмис им пише: "Знам, че нямате банкова сметка" - той знае, че са водени да дадат петдесет процента от заплатата си, за да подържат живота на вяра - "затова телеграфирайте, ако нямате пари за път." Но Рийс Хауелс казва: "Никога няма да телеграфирам. Ще се доверим на Бога." Той смята, че това е добър начин да се потвърди, че поканата с наистина от Господа. Нужната сума идва с последната поща, преди да тръгнат сутринта на другия ден. В тази поща има писмо от приятел в Америка, който никога не им е давал пари преди това, и сега изпраща в долари стойността на 25 лири. И така, те тръгват на път с пълна увереност.

На конференцията присъстват 43 мисионери. Рийс Хауелс не очаква да участва повече от всеки друг, но благословението е толкова голямо при откриването на събранията, че той е помолен да говори всеки ден. Някои вечерни събрания продължават до ранните утринни часове и всички мисионери са благословени. Те са толкова радостни, че даже пеят в трамваите. В края на конференцията мисионерите единодушно канят Рийс Хауелс да посети всички станции, потвърждавайки по този начин намерението на съвета в Кейптаун. Всички си заминават в станциите да се молят и приготвят за посещението в очакване, че Святият Дух ще слезе над всяка станция, както в Руситу.

Рийс Хауелс разказва: "Как можех да вярвам, че ще има много спасени в тези станции, където на някои места почвата все още беше твърде камениста? Неприятелят ме предизвика и попита как може да се пренесе съживление от една страна в друга с различни езици и стотици мили между тях. В това изпитание победата не дойде за един ден. Имаше много тежки битки, защото резултатите бяха огромни, но когато свърши битката си казах, че няма нужда да се водят хора благословени от една станция в друга, защото Святият Дух е с нас и Той е Авторът на петдесятницата и Източникът на съживление.

Пътуването ни се простираше на повече от 11,000 мили през пет страни - Свазиленд, Пондоланд, Бомваналанд, Тембуланд и Зулуланд. Отсъствахме две години от нашата станция. В първата станция трудностите започнаха веднага. Мисионерът ни разказа за упадъка в църквата, даже за това, че някои дякони причиняват смут. Но на третия ден Духът слезе и завладя мястото. Двама от дяконите винаги седяха отзад и когато хората започваха да изповядат греховете си и получаваха голямо благословение, те дойдоха при мен и казаха: "Много се радваме на събранията, но не ни харесват тези изповядвания на грехове. Когато започнат, чувстваме голяма болка отзад на главата си!" "Така ли?" - отговорих аз, "един ден тя ще слезе малко по-долу - в сърцата ви!" "Мислите ли, че имаме нужда да се изповядаме?" - попитаха те. "Ако сте съгрешили против Бога", отговорих аз, "това е въпрос между вас и Бога, но ако сте съгрешили против църквата - трябва да се изповядате пред църквата".

Единият от тях се наричаше Ефтай. Той отиде да се моли и продължи така около три дена. Тогава, към един часа сутринта, жена му дойде да ни събуди: "Елате, Ефтай е луд от радост! Да бия ли камбаната и да повикаме хората на събрание?" "Не можеш да биеш камбаната по това време през нощта" - се възпротивих аз, но майка му посети всички хора и в 3 часа през нощта църквата беше препълнена! Ефтай беше ослепял, точно както апостол Павел. Трябваше да го водят на църква, където той изповяда греховете, които беше извършил. След това много хора се покаяха. Зрението му се възвърна след няколко дни и ние го взехме с нас в обиколката си за три месеца. Неговото свидетелство беше като изстрели от пушка, тъй като един след друг хората биваха изобличени и имаше много, които повярваха.

На следващото място имаше училище с 99 момичета. Те бяха чували, че хората изповядват греховете си, и затова се бяха събрали и решили, че няма да изповядат своите. Поради това първите две събрания бяха много трудни, но в полунощ на втория ден започнаха да плачат - те не можеха повече да издържат. Започнаха да се изповядват, докато 98 момичета се покаяха, а последната избяга. Много хора започнаха да се молят за семействата си, които никога не са били на събрание.

Следващото място, което посетихме, беше Витания, където живееше царицата на Свазиленд. Първият ден бяхме тринадесет часа в църквата, работейки за душите на хората. На третия ден Божията сила беше там! Не проповядването, а Божията сила. Един африканец се молеше: "Господи, дай сто обръщенци през следващите три дена." Царицата на Свазиленд изпрати хора да ме повикат. Тя попита защо нейните хора отиват след моя Бог. Аз й казах, че са срещнали живия Бог и имат прощение на греховете си и дара на вечен живот. Казах й, че Бог има един Син и Той Го е дал да умре за нас; и ние имаме един син и го оставихме, за да кажем на хората в Африка за Бога. Тя беше трогната като чу, че жена ми и аз обичаме нейния народ повече от собствения си син, и ми позволи да имам лична среща с нейните управители, но ми каза, че не трябва да гледам нея, а да говоря само на тях. По-късно в църквата Божията сила дойде върху събранието и когато апелирах, 50 души станаха, включително и снахата на царицата. Човекът, който се беше молил за сто души, скочи на краката си и извика: "Слава на Бога, за това, че отговори на молитвата. Петдесет души - и царицата - още петдесет, ето, имаме сто души!" Но преди края на трите дни, сто и пет души бяха приели Христа. Когато се върнахме по-късно, царицата поиска да ни види насаме. Тя ни каза, че току-що е загубила дъщеря си, която също е станала християнка и умряла с пълно спокойствие, уповавайки на Исуса. Изглеждаше много развълнувана и прибави, че тя също в сърцето си е приела Спасителя.

В една станция в Пондоланд проповядвах върху разпятието. Божият Дух изтъкна думите: "Махни Го, разпни Го." Хората като че ли видяха пъкъла да се разтваря пред тях и масово цялото събрание хукнаха напред да се примиряват с Бога. Страхувах се, че ще прекатурят масата.

На друго място в Зулуланд, където проповядвах, един проповедник беше изобличен в липса на сила да печели души. Той отиде в гората и се моли на Бога цяла нощ. На другия ден прие Святия Дух. Той беше така благословен и помазанието беше толкова силно, че не за дълго след това неговата подстанция стана по-голяма от главната станция."

По начини като тези Святият Дух слиза във всяка станция и дава съживление, точно както е казал, че ще направи, и изпълнява обещанието си за 10,000 души. В Йоханесбург например, в продължение на 21 дена Рийс Хауелс води големи съживителни събрания в една от най-големите църкви, и всяка вечер тя е препълнена. Той трябва да говори с помощта на трима преводачи - толкова много племена има - но това не пречи на Святия Дух и стотици идват всяка вечер за спасение. Никой не съзнава така добре, както Неговият слуга, че Святият Дух върши това и че не е "чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми". Той полага ръце на стотици под воденето и силата на Духа и те са освободени. Вън от събранията той поглежда ръцете си, вижда колко са обикновени и се чуди откъде иде силата! Но той знае!

В края на обиколката им, на връщане от Йоханесбург за Руситу, те са поканени от един приятел да престоят при него в Умтали, главен железопътен център. От там трябва да вземат пощенската кола, която отива до Мелсетер и да приключат пътуването си на кон или магаре. Когато пристигат в Умтали, приятелят им ги посреща на гарата и им се извинява, че не може да ги приеме, тъй като има в дома му има болни от инфлуенца. Той предлага да отидат на хотел, където обикновено мисионерите отсядат. Те разбират, че това ще им струва 5 шилинга на ден. Нямат пари, но Рийс Хауелс казва на жена си: "Нека си дадем малко ваканция; сигурен съм, че Господ ще промисли до края на седмицата." И така, те изкарват една хубава почивка.

Пощата пристига с влака в събота вечер и те проверяват дали Господ им е изпратил нещо, тъй като трябва да заминат на другия ден в 6 часа сутринта. Но когато слизат да посрещнат влака им казват, че има повреда и влакът няма да дойде тази нощ. "Ние се пошегувахме, че яденето не ни е така вкусно, както друг път!" - казва Рийс Хауелс. "Бяхме казали на съдържателя на хотела да приготви сметката за неделя сутрин. В 5 часа рано той почука на вратата и ни я даде. Казахме, че отиваме до пощата и че ще му заплатим в 6 часа. Имахме кутия с номер в Умтали и бяхме казали на някои приятели да ни пишат. "Има ли нещо в кутия 32?" - попитах аз. Човекът погледна и каза: "Не, нищо", но за миг жена ми си спомни, че не е 32, а 23! Имаше само едно писмо. Имаше пет различни адреса върху него. То ни беше следвало и пристигнало тази сутрин с 30 лири вътре. Освен сметката в хотела трябваше да платим 7 лири и 10 шилинга за пътуването си с пощенската кола. Въпреки, че беше без пружина и твърда, тя беше най-добрата кола за нас. Никога не си помислихме за колата или за 140-те мили път - пружините бяха в нас!"

През първите две години Рийс и Елизабет научават езика чиндау. Когато се връщат в Руситу, започват нормален живот в африканската мисионерска станция. Мисионерите Хатч заминават в отпуска и им оставят едно училище за момчета и момичета, както и събранията и работа за помагане на възрастни хора. Едно забележително събитие се случва сред опитностите им от тези години. Съживлението още продължава, но съществува особена пречка: почти никой от женените мъже не се е покаял. Те са обвързани от стар обичай, наречен "лабола", за който някои мислят, че е започнал още от Лаван. Определената цена за една жена е 25 лири, което е голям приход за един баща на три или четири момичета. Тъй като един покаян мъж няма право да продава дъщеря си, никой от женените мъже не се обръща към Господа, за да не се лиши от правото да продаде дъщерите си. Святият Дух припомня на Рийс Хауелс за неговото по-раншно застъпничество за една загубена душа и му казва да предизвика лукавия в този пункт и да употреби победата на Голгота, за да бъдат освободени тези мъже и да приемат Христа.

По това време той строи една къща и се моли да може да наеме женените мъже да работят. Шест от тях приемат. Всяка сутрин има молитвено събрание и те слушат благовестието. Първото водителство, което Господ му дава, е да ги покани да дойдат на неделното сутрешно богослужение, вместо да копаят в градините си. Те казват, че идват всяка сутрин, но тези събрания са през работното им време и нямат нищо против да им се заплати, докато седят. Той им казва, че Бог ще бъде много по-доволен, ако дойдат от свое собствено желание в неделя. Те идват и пет души са спасени. Това е първият пролом в редовете на неприятеля, но има още стотици недокоснати. Как може Бог да ги срещне?

Бог използва един неочакван начин. Това става по време на голямата епидемия от инфлуенца, която се разпространява в целия свят след Първата световна война и причинява смърт на милиони хора. Не след дълго, след като тези пет души са повярвали, Рийс Хауелс научава, че инфлуенцата е дошла в техния район и има много болни. Той се безпокои, че този мор иде точно когато проломът започва между женените мъже, но Господ му казва: "Не вярваш ли в Римляни 8:28? Не можеш ли да уповаваш на Мене, че това е едно скрито благословение?"

Господ припомня на Рийс Хауелс как в своето застъпничество за болни хора в селото у дома, той е бил воден да предизвика смъртта много пъти. Не би ли я предизвикал тук в много по-голям мащаб? Той е имал вече едно голямо изпитание в Африка, чрез което има възможност да опита силата на Бога в себе си. Това е една атака от малария в много сериозна форма. "Сигурен съм, че беше допуснато да бъда изпитан в това положение", казва той, "защото когато наистина трябва да срещнеш този неприятел, не можеш да го предизвикаш смело, ако не си сигурен как стоиш." След много дни с висока температура, която устоява на всяко обикновено лечение, той се чувства все по-зле и по-зле и една нощ изглежда, че няма да доживее до сутринта. Елизабет Хауелс се отстранява за малко да се моли, и докато той е сам Святият Дух му казва: "Защо не поискаш от Отца да те изцели?" Той мисли, че се е молил, но Духът му казва: "Ти не поиска с вяра." "Само се обърнах в леглото", казва Рийс Хауелс "и за момент бях излекуван. Почудих се, дали жена ми ще разбере. Дали се е освободила от бремето? Тя се върна в стаята и щом отвори вратата, разбра, че нещо се е случило. "Ти си излекуван", каза тя, а аз се засмях и й разказах." Три дена след това той е на път, както са планирали още преди да се разболее, и е съвсем добре; въпреки че работи и се движи в много маларични райони след това, той никога повече не се разболява.

Но сега пред тях стои смъртта в голям мащаб. След обиколката им в мисионерските станции, Рийс и Елизабет са поканени от Чарлз Мъри, син на доктор Андрю Мъри, да посетят тяхната станция. Скоро са помолени да отменят посещението си поради инфлуенцата, която е отнела живота на двама мисионери и много обръщенци.

Епидемията се появява първо в Руситу. За четири дни много хора се разболяват и езичниците казват, че това е проклятие от прародителските духове, защото християните не зачитат "лабола". Но епидемията скоро се разпространява в малките селища и мнозина умират. След два-три дена пристига делегация от главатаря и пита: "Имате ли смъртни случаи?" "Не", отговаря Рийс Хауелс, "а вие имате ли?" "Да, много" - казват те. "Поне могат ли лекарите-магьосници да направят нещо, за да ви помогнат?" "О, двама от самите тях умряха." "Ами прародителските духове?" "Нашите бащи никога не са лежали от тази болест", отговарят те, "затова техните духове не могат да се справят с тази болест." "Разбирам", отговаря Рийс Хауелс, "магьосниците-доктори не могат и прародителските духове не могат - но нашият Бог може." "Няма ли никой от вашите хора да умре?" - питат те. Святият Дух казва на Своя слуга: "Кажи им, че нито един няма да умре в станцията." И така той отговаря: "Не, нито един няма да умре в мисионерската станция."

"Сега имах победа на вярата" - казва Рийс Хауелс, "и Господ ми показа какво да правя. Той ми каза да направя от църквата болница и да поставя огън на много места нощно време, така че температурата да се подържа еднаква. Ако не бях получавал медицинско обучение през онези 15 месеца, щях да съм в недоумение, но сега не направих грешка. Броят на болните се увеличи и стигна до към 50 души.

Няколко дни по-късно пристигна втора делегация. "Нямате ли смъртни случаи?" - беше първият им въпрос. "Не, нито един" - казах аз. "Ще имате ли?" "Не, нито един няма да умре в мисионерската станция." Можех ли да кажа това, ако не знаех, че Святият Дух е по-силен от смъртта? "Ех", казаха те, "главатарят ни изпрати да попитаме ако тази болест дойде, някои от нас могат ли да дойдат в мисионерската станция, за да се избавят от смърт?" "Кажете на главатаря", казах аз, "че който от вашите хора иска, може да дойде в станцията. Ние ще се грижим за тях и никой няма да умре. Но, запомнете това, че нашият Бог е живият Бог и че Той може да помага там, където магьосниците-лекари и прародителските духове не са могли!" Няколко часа по-късно, той вижда едно жалко шествие на път към станцията - пет от най-лошите, закоравели грешници между женените мъже! Бавно те пристигат със завивките на главите си и със страх от смъртта по лицата им - жените им отзад носят спалните им рогозки и чаши. "Колко много славех Бога за Неговото водителство" - казва той.

След като пристигат дузини от тях, Рийс Хауелс работи ден и нощ в продължение на три месеца. Елизабет Хауелс също се труди с него, докато и тя се разболява. Болестта продължава осем дена, но едно нещо й казва Рийс - тя не може да умре! След време и той започва да се чувства зле, уморен от липса на сън и от продължителното изпитание. Но точно когато се грижи за един от пациентите, Господ му говори: "Ако мога да пазя станцията от смърт и ти си необходим да се грижиш за тези болни, не вярваш ли, че мога да те пазя от микробите?" Той се укрепява във вярата и казва: "В този момент аз имах победата. Тогава научих тази песен: "В Бога намерих убежище", в която последните стихове са: "Хиляди могат да падат от страна и десет хиляди до дясната ми ръка, но над мен Неговите криле са широко разтворени, под тях аз съм в безопасност." Разбрах, че Святият Дух в мен е по-силен от инфлуенцата. Какво нещо е да живееш с Бога във време на мор!

Имаше двама души, за които бях в голямо изпитание. Ако лукавият можеше да ги вземе, той щеше да вземе около 50 души. Направих всичко възможно, но не можах да сваля температурата, каквото и да опитвах. Затова се помолих на Господа и Му привеждах доказателства чрез Словото. От момента, когато получих победата, температурата им спадна и те бяха в безопасност. Нямаше нито един смъртен случай."

В район от около 20 мили в радиус се разнася новината, че Богът на белия човек е по-силен от смъртта. Мнозина са изобличени в грях и от тези, които отиват в станцията, мнозина намират Спасителя. Величието на Божията победа проличава във факта, че след като свършва епидемията, половината от църквата по време на събранията е пълна с женени мъже. Рийс Хауелс казва: "Казах на Святия Дух: Колко чуден Си Ти! По този начин Ти проповядва на африканците повече, отколкото ако бе говорил чрез моите уста!"

След съживлението някои от мъжете, изпълнени със Святия Дух, пътуват към Португалска Източна Африка, между мисионерската станция и пристанището Бейра. Някои от хората там са благословени, и тези които се покайват построяват малък дом за молитва, въпреки, че римо-католиците им казват да не се молят заедно. Една неделя сутрин шестима войника влизат в малката църква и арестуват 32-ма души. Те ги задържат в затвора четири месеца - мъже, жени и деца. Никой не се отказва от вярата си. "Те имаха духа на мъчениците." След четири месеца освобождават жените и децата, но ги принуждават да пият бира. На шестте мъже казват, че ако спрат да проповядват също ще са свободни. Те отказват, като заявяват, че ако ги освободят, на другия ден пак ще проповядват. Задържат ги две години и четирима от тях умират в затвора.

През цялото време ги разпитват и изтезават, защото пазачите не могат да разберат какво им е. Техните викове на хваление и радост ги дразнят, затова те отделят Матей, техния водач, и го поставят при един стар езичник, голям грешник, който винаги е бил в затвора. Те не чуват нищо първата и втората нищ и са щастливи, че виковете са спрели. Но на следващата нощ е "по-лошо" от друг път - не само че Матей се радва, но старият езичник хвали Бога, защото е спасен! Матей се разболява от едра шарка. Той знае, че ще умре, затова вика приятелите си и им казва, че отива при Господа, и че те трябва да стоят здраво за вярата, тогава им казва довиждане и отива в дома на славата.

Рийс Хауелс смята, че единственият начин да стъпят в тази страна е да купят един чифлик, който им е предложен от собственика французин за 1200 лири. Когато Тимотей, техният главен учител в Руситу, и другите чуват това, казват: "Всички ще дадем по една трета от нашите заплати, за да помогнем да се купи". Рийс и Елизабет са толкова трогнати от техния пример, че в допълнение към 50 процента от своята заплата, която вече дават, добавят още 100 лири.

Скоро след това, когато са в отпуска, Рийс Хауелс разказва в една конференция за Матей и случката в Португалска Източна Африка. Той не споменава нищо за пари, но едва след като говори пет минути една жена в залата става и казва: "Аз ще дам парите за този чифлик". Господ казва на Рийс Хауелс да не взима всичките пари, понеже тя е под влиянието на събранието и след това той й казва: "Не очаквам да дадете повече, отколкото давам аз - 100 лири". Нейният брат казва, че ще даде 100 лири и други двама души идват и казват, че ще дадат всеки по 100 лири. Той заминава за Бирмингам и отново получава 100 лири. Отива в Дънди и една сутрин намира под чинията си 100 лири. В Глазгоу един човек му казва: "Ако Матей е дал кръвта си, аз ще ви дам 100 лири." Той получава всичко 1100 лири в дарове по 100 лири. В края на краищата чифликът не е купен, но се отварят няколко станции в онази територия.

Така завършва техния живот в Африка. "Беше съвършена победа" - казва Рийс Хауелс. "И за двама ни, моята жена и мен, това бяха най-щастливите години от живота ни."


Купуване на първо имение в Уелс

Рийс и Елизабет пристигат у дома на Рождество през 1920 г. В седалището на мисията казват, че никога не са виждали друга двойка да се връща в отпуска и да изглежда така добре. "Имахме шест години ваканция" - казва Рийс Хауелс и иска да започне събрания веднага. Съветът настоява да си дадат поне няколко седмици почивка, но те смятат, че шест седмици трудно ще издържат. Три години не спира обиколката им. Свидетелството на Рийс Хауелс за съживлението събужда голям интерес. Вратите се отварят за него навсякъде и има огромно благословение; за стотици хора, които го слушат, това е нещо необикновено. Съветът на мисията съзнава, че това е едно съживително дело на Святия Дух. Те му дават пълна свобода и го помолват да пътува пет години в английско-говорещия свят, както Бог го води, за да занесе своето свидетелство на Божия народ. Това е най-голямото му желание. "Не можех да си позволя друго", казва той, "освен да проповядвам на десетки хиляди и Господ да благославя. Преди да бъда новороден, имах желание да пътувам по света, но се отказах от това, и ето, че Господ ми го даваше сега."

Още веднъж се случва нещо неочаквано. На конференцията в Ландриндод през 1922 г един проповедник говори за това, че много млади хора отговарят на Божия призив и че има голяма нужда от повече подготовка в Уелс. Той предлага на всички да се молят за създаването на Библейско училище. Никога не идвало на ум на Рийс Хауелс, че той трябва да вземе участие в тази работа. Но когато коленичат да се молят, Господ му казва: "Внимавай как се молиш. Аз ще построя училище и ще го построя чрез теб!" Това идва за него като гръм от ясно небе и единственото нещо, което може да каже, е: "Ако наистина Ти ми говориш, потвърди го чрез Словото", и същата нощ потвърждението идва чрез 1Лет. 28:20, където тези три обещания стоят пред него: "Бъди твърд и насърчен и действувай; не бой се, нито се страхувай; защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; няма да те остави, нито да те напусне докле свършиш всичката работа за службата на Господния дом", "и с тебе ще бъдат всичките усърдни люде, изкусни за всяка работа"; а от следващата глава (1Лет. 29:4) разбира, че Господ ще му даде един талант злато, който струва 6150 лири.

Това за тях е голямо изпитание, защото означава да бъдат отлъчени от онова, което най-много им се отдава - служението за съживление в целия свят. Това означава нови и големи финансови грижи, защото Господ им казва, че ще трябва с вяра да го извършат; докато в настоящата им работа материалните им нужди са задоволени. А най-много ги притеснява това, че след като са оставили сина си, за да отидат в Африка, сега трябва да оставят стотици духовни чада в Африка.

Скоро те заминават за Америка, повикани да говорят в много църкви, и посещават известни места. Но едно място - Библейският институт на Дуайт Муди в Чикаго, им прави най-голямо впечатление. "Струваше си да пътувам 4000 мили само за да видя института", казва Рийс. "От всичко видяно, това е най-чудесното. Деветстотин мъже и жени повикани от Бога." И докато той седи на платформата преди да говори, Господ урежда с него въпроса за училището. Той го пита: "Мога ли да построя в Уелс едно училище като това?" "Да, Ти можеш", отговаря той, "Ти си Бог." "Но това, което ще направя, ще го направя чрез човек. Ти ще кажеш на тези млади хора, че Аз дойдох да живея в теб. Мога ли да построя това училище чрез теб?" "Аз повярвах в същия момент на Бога", казва Рийс Хауелс. "Училището беше построено в същия момент!"

На връщане в Бринаман те правят окончателно посвещение за новата служба. Те се изкачват на любимата им планина и коленичат, като предават себе си на Бога, за да бъдат негови инструменти за изграждането на училището. Този ден те имат общо 10 шилинга! Това означава голяма болка и за двете страни - да напуснат мисията. Съветът не иска да ги пусне и те не биха напуснали мисията и колегите си, които обичат, по никакъв начин, освен при пряката Божия заповед.

Рийс и Елизабет нямат представа къде ще бъде новото училище. Като Авраам, те излизат без да знаят къде отиват. В самото начало на лятото в 1923 г техен приятел им предлага своята мебелирана къща в един морски град. Те отиват с очакването, че ще им хареса, но щом пристигат нещо особено се случва. Рийс Хауелс чувства, че там не им е мястото. "Не си спомням да не ми е харесвало някое място преди", казва той, "но казах на жена си: не ми харесва тук. Нека отидем там, където баща ми каза - в Мъмбълс. Аз се смях - да имаш къща безплатно и да се отказваш! Но щом пристигнахме в Мъмбълс, знаех, че това е мястото, където Бог иска да бъдем." Там са на квартира цял месец. Рийс Хауелс прекарва времето си на скалите, не за да се любува на морето, а за да бъде сам с Бога, чудейки се коя ще бъде следващата стъпка.

Една сутрин двама от неговите приятели, професор Кери Еванс и У. Луис се срещат с него за молитва. Разбирайки, че още не знае къде ще бъде училището, Кери Еванс предлага Суонси. Питайки се дали това е от Господа, Рийс Хауелс отправя една определена молитва към Бога: "Ако Суонси е мястото, покажи ми училището, преди да отида в Кезик другата седмица"; и отговорът е: "Утре ще ти покажа."

На следващия ден, когато той и Елизабет се разхождат по пътя за Мъмбълс, който заобикаля залива на Суонси, те минават покрай едно голямо имение на възвишение, което гледа към залива, и забелязват, че къщата е празна. Отиват до вратата и разбират, че мястото се нарича Глиндервен, и както стоят там, Господното слово идва: "Това е училището!"

Рийс Хауелс разказва: "Каква резиденция ми изглеждаше тази къща! Нямах представа какво би струвала, но предполагах, че ще бъде 10,000 лири, а всичките пари, които имахме и двамата, бяха 2 шилинга! Спомням си какъв беше ефекта върху мен - да купиш един такъв имот чрез вяра! Градинарят ни уведоми, че собственикът е Уилиам Едуардс, търговец на платове. Святият Дух тогава ми каза да поискам от Господа потвърждение, като доказателство, че Той говори. Защото когато Бог дава доказателство като това, може да сте сигурни, че това е Той, а не човек. Затова Го помолих да ми изпрати в срок от два дена човек, който познава собственика на имота - защото ние не познавахме никого в Мъмбълс.

Какви бяха моите чувства на другия ден? Много смесени, защото знаех какво значи да съградиш едно училище. Ако не получех доказателство, щях да бъда свободен и отново да се радвам на свободата си, която имах през последните десет години. От друга страна, ако дойдеше доказателството, трябваше да отдам себе си и да поема борбата.

Към десет часа на следващата сутрин местният пастир ме потърси. Бяхме в неговата църква предишната неделя, когато той отсъстваше, и като е разбрал, че сме мисионери, дойде да ни покани на чай. "Познавате ли Едуардс, търговецът на платове?" - попитах аз. "Да", отговори той, "много добре." Това е Бог! Но в момента тъмен облак ме засенчи и разбрах, че вече никога няма да съм свободен, докато не се изгради училището. Само онези, които са минали по този път, могат да разберат какво значеше това.

Поисках да видя Едуардс, но се чувствах слаб, като човек, който става от треска. О, какъв товар, каква тежест! Изглежда силите на ада бяха против мен! Дяволът каза, че винаги върша нещата по моему, без пари, без търговска подготовка. Струваше ми се, че нямам сила да позвъня. Когато му казах защо съм дошъл, той отговори: "И други религиозни хора се интересуват от имота, но не от вашата религия. Днес заминавам за Лондон. Ако дойдете пак да се видим, ще си помисля." Той вероятно мислеше, че един мисионер не може да купи такава сграда! Той каза, че в имението има кръчма, и ме пита защо искам такова място? Какви моменти преживях, когато си отидох! Бях ли на погрешен път?

На другия ден отидох отново да видя имението и докато говорех с градинаря, той каза: "Католиците купиха тази къща". "Не, никога!" - казах аз. Тогава Господ ми каза: "Ето защо те повиках да купиш това място. Аз те доведох от Африка, за да Ме защитиш пред църквата на Рим". Те бяха отговорни за смъртта на шест от нашите най-добри мъже в Португалска Източна Африка; това беше единствения ми допир с тях и всичко вътре в мен се надигна против тях. Знаех, че те купуват места близо до всеки университет и никой не ги спира; и аз разбрах, че Святият Дух сега казва, че Той никога няма да позволи на църквата на Рим да има отново мощ в тази страна, ако намери мъже, които вярват в Него; Неговото слово към мен беше ясно: "Ще бъда много недоволен от теб, ако те вземат имота". За момент аз осъзнах, че това е борба с най-богатата църква в света, и казах: "Но Ти не си ми дал парите". "Не ти ли обещах един талант злато?" - отговори Той. "Ако вярваш, коленичи тук и искай имота". И аз коленичих там на тревата до малкия мост и го поисках от Бога, заявявайки на висок глас: "Те никога няма да вземат този имот. Аз го взимам за Господа".

Няколко дни по-късно той говори отново с Едуардс, който му задава въпроса: "Ако се откажа от другите хора, ще сключите ли сделката с мен?" Рийс Хауелс знае толкова малко относно купуване на имоти, че първо пита какво означава този израз... След това той обещава да направи това след две седмици, след като се върне от конференцията в Кезик.

Докато е в Кезик, Бог му дава друго чудно потвърждение. Получава покана да проповядва в Анвос, Южна Шотландия. Изправени пред толкова важно решение в Суонси, те няма да отидат, ако не са окончателно водени от Духа. Но веднага щом пристигат в Анвос, домакинята у която са на гости, Стюарт, вдовица на бившия генерален консул в Персия, им казва, че пред прозореца на тяхната спалня много от заветниците са убивани мъченически. "Това е Бог", казва Рийс Хауелс, "Божието водене пак е тук, то ни докара тук въпреки нашето желание." На следващия ден те са поканени на чай от сър Уилиям и лейди Максуел, в дома Кардонес. Първото нещо, което той прави, е да ги заведе в една малка стая, където виждат документ, поставен в рамка на стената. "Ще ви покажа най-скъпоценния документ в Шотландия", казва той, "документа, подписан с кръвта на заветниците."

"Когато каза това", продължава Рийс Хауелс, "почувствах, че кръвта ми се смрази. Като си помислих, че в Глиндервен Господ ми каза, че ме връща, за да защитя делото Му от римската църква, аз бях изправен пред самия документ. Чудно е, че можах да се задържа на краката си. Подписите, надраскани в кръв, изглеждаха като че ли са написани с парченца от клечки. Когато видях това, съвсем се измених и нищо не можеше да ме спре да отстоявам в Святия Дух. Никога не съм чувствал такова нещо, преди и след това. Тази нощ плаках в стаята си. Казах на Святия Дух: "Ако това струва кръвта ми, готов съм. Ако Едуардс поиска 10,000 лири, ще ги заплатя и ако римската църква запали Глиндервен на другия ден и го изгори на пепел, ще кажа, че това е най-доброто капиталовложение, което съм правил. Божият Дух дойде върху мен, за да се боря срещу тази църква; това е Божият гняв в мен към римската църква, която държи петстотин милиона хора на континента и другаде в мрак. Навлязох в един свят, където не можеше да съществува общение с хора, единственото общение беше с тези мъченици, които бяха дали живота си за свободата на благовестието. Когато видях този документ, Божията сила ме грабна и промени тялото ми от глина на стомана."

Когато Рийс Хауелс се връща от Кезик, Едуардс му предлага окончателно покупката на Глиндервен за 6300 лири. "Мислех, че ще поиска повече", казва Рийс, "и бях готов да приема предложението, но Господ каза: Не! Аз ти обещах само един талант злато - 6150 лири, и нито една стотинка повече." За момент се противих на Бога, но Той не отговори нито дума и не смеех да съм непокорен Нему. Когато спорех за цената, Едуардс ми каза да разгледам въпроса с неговия адвокат на другия ден. Но вместо това, аз отидох в къщата на един приятел в Ланели, където два дена нито ядох, нито пих. През каква агония минах, но и какви уроци научих! Казах на Бога, че Той ме е повикал да се боря с римската църква и ето, Той ме спираше за 150 лири, но Господ ми отговори: не бях ли аз поискал Глиндервен за Него? Не вярвах ли, че католиците няма да го вземат? Ако борбата е спечелена в Шотландия, може ли Святият Дух да остави Едуардс да продаде имота на всеки друг? Започнах да се чувствам по-силен. Не беше ли Едуардс в ръцете на Святия Дух? Можеше ли лукавият да го накара да го продаде? През тези два дни аз се освободих, и то каква свобода! Каквато и цена да предложи неприятелят, той не можеше да го вземе. Чух, че Едуардс е голям търговец, но бях разбрал, че Бог може да го контролира. Стигнах до това положение да знам, че когато Бог иска да вземе един имот, притежателят не може почти нищо да направи.

Когато се върнах у дома, получих писмо от Едуардс в което казваше, че сделката е анулирана, тъй като не бях отишъл при адвоката, и това доказвало, че не съм делови човек и той щял да го продаде на другите хора, които му предлагали 10,000. Неговото писмо не ме уплаши, защото Невидимият Капитан беше поел работата и отговорността вече не беше моя. Писах на Едуардс и му казах откровено, че ми е много по-трудно да откажа неговото предложение за 6300 лири, отколкото да го приема; но Бог е казал, че не трябва да дам повече от 6150 лири и след като прекарах два дена с него без да ям и да пия, Той ми е потвърдил Своето слово. Получих отговор с обратна поща, в което казваше, че ще намали цената с 500 лири! Той се отказваше даже от една стотинка печалба. Не беше ли това Бог?"

Когато договорът е подписан, Рийс Хауелс разполага с десет дена, за да заплати депозита. В деня, когато трябва да отиде при адвоката с парите, не му достигат 140 лири. Когато идва времето да отиде, още няма тази сума, и затова тръгва с вяра за кантората, без парите. Не минава много време и пристига Елизабет. Тя е тръгнала след него с пощата и в нея има три чека, които съдържат точно 140 лири.

Но истинската битка започва при плащането на цялата сума. Той никога по-рано не е имал работа с много пари и това много му тежи. Не е свободен да води събрания, нито да апелира за пари. Очите му са обърнати само към Господа. Той се предава на молитва и прекарва дните си в малката спалня в майчиния си дом, сам с Бога и Словото от 6 часа сутрин до 5 часа следобед, когато е първото му хранене за деня. Вечерно време той продължава в молитва с Томи Хауелс. Десет месеца прекарва така, докато победата става пълна.

През това време Бог установява за него принципите на вяра за финансиране, които ще регулират всички бъдещи сделки за купуване на имоти и за тяхната лична издръжка. До тогава Джордж Мюлер е единственият човек за когото се знае, че е вършил същото нещо - без съвет, без деноминация, без да открива нуждите си, затворен сам с Бога. Рийс Хауелс намира в него голяма помощ, понеже той е доказал, че можем да застанем твърдо върху Божиите обещания. Наистина, Рийс казва, че единствените две книги, които са могли да му помогнат през този критичен период, са Библията и автобиографията на Мюлер, и той често се насърчава, като си мисли: "Трябва да е вярно, щом Мюлер го е правил." Той решава да не отива по-далеч от това, което Мюлер е правил, което значи да не купува, нито да строи, докато няма три четвърти от парите.

Във всекидневното му застъпничество пред Господа за обещания талант злато, Духът му припомня нещо друго - книгата Агей. Когато Евреите започват да строят втория храм, и работата е спряна поради обвиненията на неприятелите им, Господ чрез Агей им казва да продължават да строят, въпреки, че са много бедни; и точно тогава Бог им казва: "Среброто е Мое, и златото е Мое" (Агей 2:8). Когато започват да строят уповавайки на това обещание, в далечния Вавилон Бог раздвижва цар Дарий да прегледа летописите за това, което Кир им е обещал, и да им изпрати всичко, което им е нужно (Ездра 6 глава).

След като представя на Рийс Хауелс този пасаж, Господ казва: "Ако вярваш, че Аз притежавам златото и среброто, като строиш, ще ти дам всичко, което е необходимо." С други думи, Господ води Своя слуга различно от Мюлер. Той не трябва да чака, докато има три четвърти от парите, но трябва да върви напред и да не очаква помощ от Бога днес за нуждата утре. Още преди години Господ го научава в по-малките неща, че "Божиите обещания са равностойни на текущи пари", и той трябва да действа според обещанията, както би направил, ако има пари. Но Рийс никога не е мислил, че ще бъде повикан да ги приложи в голям мащаб. Това означава много сурови изпитания и той не се двоуми да си послужи с нормални търговски методи за вземане на заеми от банката, когато е насърчаван да го прави. Доказателството, че Бог е със Своя слуга, както е бил с Джордж Мюлер е, че днес няма никакви задължения, нито ипотеки върху имотите, чиято сегашна стойност е около 100,000 лири.

Но да се върнем към купуването на Глиндервен. Следващата дължима сума е 2000 лири. Господ изпраща различни подаръци от 5 шилинга до 300 лири през следващите три месеца, но когато се събират 1700 лири адвокатът изведнъж поисква да му се заплатят всичките 2000 лири в 11 часа на другата сутрин. Отначало Рийс е смутен - защо Господ е позволил това внезапно искане? Той върви по улицата в Суонси и когато стига до моста, идва слово до него: "Уповавайте на Господа винаги, защото Господ Йеова е вечна канара" (Исая 2:4). Това е слово от небето и той вярва, че до 11 часа на другата сутрин ще мине под този мост с парите. Трябва да се качи на влака, и намирайки се в празно купе, коленичи, славейки Бога. Той казва, че би скачал от радост, ако може. На другата сутрин има 300 лири. Жената, която ги е изпратила, му казва след това, че е чувствала голяма мъка за него по същото време, когато той е повярвал. Притеснението й е било толкова силно, че е решила да затвори магазина си и да му изпрати парите по пощата. Така Рийс успява в този ден да плати 2000 лири и да му останат 8 лири.

Глиндервен е домът на сър Чарлз Идън, вуйчо на известния Антони Идън. Имението се състои от резиденция, 32 декара земя и кръчма. Имотът има тревисти площи, градини и тенис-корт с прекрасна гледка към залива на Суонси и Мъмбълс. През време на изпитанието, преди да се заплатят 2000-те лири, Рийс Хауелс получава предложение да купят от него кръчмата и около 16 декара земя към нея. От много години не е давано ново разрешително за алкохол в Суонси, а то струва над 1000 лири. Това може да достави необходима сума за доплащане. Това е първото сериозно изкушение с парите - един лесен начин за уреждане на сметката; но по принцип няма никаква възможност за компромис. Рийс Хауелс отхвърля предложението, кръчмата е затворена и стойността на разрешителното е загубена. На притежателя на позволителното е дадена компенсация за ликвидирането. Честността трябва да е еднаква за всички - било то светии или кръчмари! Тогава с прибавянето на осем стаи, самата кръчма е превърната в общежитие за мъже.

Целият имот е възложен на трима попечители, които устояват заедно в този подвиг на вяра; те са бившия проповедник У. Луис, добре известен и почитан в Суонси, Хенри Грифитс, доверен чиновник на фирмата "Грейт маунтен колиери" и главен счетоводител на Националния борд за въглища, и Рийс Хауелс. Едуардс, бившият притежател на имота, става много добър приятел на Рийс Хауелс и в по-късните си години дава пари за делото. Той му казва: "Не можех да продам имота на никой друг". Когато пълната сметка е получена, с около двадесет параграфа към нея, включително таксите на адвоката и сумата, платена на притежателя на позволителното, общата сума възлиза на 6,150 лири 7 шилинга и 4 пенса - един талант злато плюс 7 шилинга и 4 пенса!

Откриването на училището става на петдесятница през 1924 г и много хора отиват да чуят какво Бог е направил през този голям период на търговски затруднения и липса на пари. Събират се около 1000 души. "Спомням си как Бог ме изпита", казва Рийс Хауелс. "Нямахме палатка, нито здание достатъчно голямо, за да поберем толкова хора, и събранията трябваше да стават на открито. Валеше почти цялата седмица. Бях поръчал стотици столове от Градския съвет. В неделния ден имах победата, че петдесятницата ще бъде чудесен ден. Наистина беше чуден ден. Казах на хората, че нито една капка дъжд няма да падне, докато не се приберат у дома." Един от бъдещите преподаватели в училището по гръцки и еврейски, Линфи Дейвис, по-късно свидетелства, че е пристигнал на това събрание като философ-модернист, а се връща у дома вярващ. Като не може да открие някакъв комитет или религиозна организация към училището, пресата го нарича "Божието училище" - едно напълно подходящо име!


Библейското училище

След откриването на училището, първите дванадесет месеца преминават с голям успех. В него работят петима преподаватели и се учат 38 ученика. Всички вестници в южен Уелс публикуват съобщения за училището и в края на първата сесия се провежда събрание, посетено от 40 проповедници. Но никое Божие дело не може да се утвърди, ако не мине през огън. Точно защото неговата популярност расте, Бог трябва да преведе училището през смърт, за да не уповава никой на нещо друго, освен на Господа - така, както преди години Той е отстранил от популярност и от окото на хората Своя слуга, и го е оставил да живее скрит живот, за който малцина са разбрали.

През лятната ваканция Господ показва на Рийс Хауелс, че Той не е напълно доволен от училището. Има светски дух между учениците и недостатъчност към мярката на тази вяра и посвещение, които Святият Дух иска да съществуват и да се подържат в училището. Господ ги предупреждава, че ще имат неприятности, но чрез тях Той ще пречисти делото за Своя слава. Но все още не може да се разбере колко тежко ще бъде изпитанието.

Скоро след започването на втората сесия се появява остър вътрешен конфликт, който намалява хората на двама преподаватели и пет ученика. Рани в тялото на Христа винаги са скръбни и ни карат да лежим в пръстта при нозете на Този, Който умря, за да сме едно. И все пак Бог има чудни начини, за да извлече доброто от злото, и прави това за училището. Бог дава на Рийс Хауелс точно определено слово: "Дето няма дърва огънят изгасва; и дето няма шепотник раздорът престава" (Прит. 26:20), и той не позволява да му се говори нито дума срещу онези, които са напуснали. Бог му припомня положението, в което го е привел, да бъде в състояние да обича мисионера в Мадейра, и сега без губене на време той е в състояние да се моли за Божието благословение както върху онези, които са напуснали, така и върху тези, които остават.

Дванадесет месеца няма нито една лекция и мнозина мислят, че училището никога няма да се възстанови. Но те прекарват времето затворени с Бога в молитва и с това доказват, че делото не зависи от човешка подкрепа или популярност. "Чрез тази опитност", казва Рийс Хауелс, "училището беше поставено на Вечната канара, на основа, която нито човек, нито лукавият можеха да разрушат." Достатъчно е да отбележим, че те рядко имат големи дарения до тогава, но от този момент нататък Бог започва да изпраща по-големи суми.

Пет години по-късно, през 1929 година, в първия си доклад за училището Рийс Хауелс пише: "Хиляди очакваха резултата от този подвиг на вяра - училище без комитет, съвет, деноминация или богата личност зад него. Не трябваше да се апелира за пари; една от главните цели беше да се засили вярата на Божия народ, като се даде видимо доказателство, че Той е живият и верен Бог. Нуждите на училището при сегашните условия са почти 5 лири на ден или 35 лири на седмица. През последните три години рядко се е случвало да имаме средства на ръка, за да посрещнем нашите нужди за три дена напред. Такава е волята на Отца да ни учи да разчитаме на Него всяка сутрин за нуждите на деня, за да дадем практично доказателство: "Дай ни и днес ежедневния ни хляб". През този период Господ позволи да бъдем изпитани извън силата ни; много пъти бяхме прекомерно притеснени, за да не уповаваме на себе си. Нашата вяра порасна с делото, и ние сме доказвали много пъти, че всичките изпитания са били с цел да се укрепим. Имаме шест преподаватели, четирима от които имат дипломи от различни университети в нашата страна; другите двама са известни проповедници в града. Имаме тридесет ученика, мъже и жени, които са повикани от Святия Дух, и радостно са влезли в училището на вяра. Обучението е безплатно и пансионът е възможно най-евтиният. Чрез даренията, изпратени за училището, и в отговор на уверената ни молитва, успяхме да дадем обучение на почти половината от действителната цена."


Купуване на второ имение

Господ възлага един товар на Рийс Хауелс относно нуждата за друго имение, за да настани двойно повече ученици. Словото, което получава е: "Уголеми мястото на шатъра си, и нека се разширят завесите на жилищата ти; продължи въжата си."

Един месец преди отпечатването на първия доклад за училището той чува за смъртта на сър Чарлз Рутен, притежателят на Дервен Фавър - едно красиво имение на пътя за Глиндервен. Дервен Фавър на уелски означава "големият дъб". Старото дърво още стои на мястото си. Сър Рутен е бил директор по жилищните въпроси към Министерството на здравеопазването и е похарчил хиляди лири за имението, като купува цялата земя между него и шосето за Мъмбълс, за да не би някой да закрие гледката към залива на Суонси. То се състои от една голяма къща, три малки и около 68 декара земя. Сър Рутен е показал своята способност като архитект в преустройството на къщата, в уреждане на големи тревисти площи и алеи с цветя и в красиви италиански градини, за които е донесъл скъпи камъни от Италия, като е изразходвал повече от 20,000 лири. Земята поскъпва, защото град Суонси бързо се разпростира към Мъмбълс, а Дервен Фавър е най-близкото голямо имение до училището.

Тогава Господ открива на Рийс Хауелс, че Дервен Фавър е следващото имение, което трябва да купи. И така той започва да се моли и понякога се разхожда с приятели около стената на имението, както около стените на Йерихон. Не след дълго той чува, че лейди Рутен го е обявила за продан и че отново католическата църква предлага да го купи. Изправен пред такова изпитание, той чувства нуждата Бог да му даде някакъв знак. Той разбира, че положението е сериозно - ако те вземат имота, ще създадат свой център близо до университета. Той е сигурен, че Бог отново го вика да застане "против неприятеля в лицето на католическата църква". 3атова се помолва Бог да потвърди волята Си, като му изпрати голям чек още на следващия ден от някъде, откъдето никога досега не е получавал пари. На другия ден първата поща пристига без пари, втората пак така, но в третата има писмо със 100 лири от някой, който никога не е пращал!

Точно тогава финансовата криза е най-голяма и Англия трябва да се откаже от високия си стандарт. Това е най-неподходящото време за предприемане на големи дела, което тежи извънредно много на Рийс Хауелс. "Господ винаги показва всичките трудности", казва той, "когато има да върши нещо чрез теб." Затова той се чувства воден да иска от Бога друг знак. Той моли Господ да му изпрати чек от 50 лири. "Спомням си сега събранието, което имахме предната вечер", казва той, "хвалейки Бога преди победата! Бяхме готови да вярваме големи неща. Сутринта целият персонал и учениците очаквахме избавлението. Чудно, пощаджията донесе едно писмо от Шотландия. С вълнение го отворихме и намерихме вътре чек от 50 лири от съвсем нов дарител."

Той взима подаръка и го занася на братовчед си - доктор Джон Хауелс, който има кабинет в Суонси, и му го показва като знак, че ще стане притежател на Дервен Фавър. Докторът влиза във връзка с лейди Рутен и след няколко дни двамата отиват да видят имението и тя дава обещание на Рийс Хауелс за първо право на избор. Забележително е, че същия ден, когато посещават лейди Рутен, те срещат агента на католиците, който е пратен от Лондон да разгледа имота. "Но Господ си послужи с лошото време", казва Рийс Хауелс. "Беше ужасен ден, дъждовен и мъглив, така че бях сигурен, че той не успя да разгледа и половината от мястото; градините бяха обрасли и вероятно той си е отишъл с много лошо впечатление." Но Рийс Хауелс е изправен пред неприятеля. Сега следва изпитанието. Да направи ли той първото предложение? Те са предложили за Глиндервен 4000 лири повече от него. Какво ли биха предложили за Дервен Фавър? Той отива при агента и дава своята цена. Агентът е добре разположен и му казва да го потърси пак след неделния ден.

"Спомням си каква мисъл ми дойде за това, което бях направил", казва Рийс Хауелс. "Още имах едно задължение за Глиндервен, и ето че се пазарях за 10,000 лири. Трябваше да замина да проповядвам в неделя. Когато си легнах в събота вечер, не можах да заспя, затова станах и слязох долу, за да извоювам победата. Това значеше да се впусна в една сделка от хиляди лири без една стотинка в ръката си. Само онези, които са сложили ръка на ралото и не гледат назад, знаят какво значи това. Всичките постове в света са нищо в сравнение с носенето на отговорност. Никога не бих го направил за собственото си семейство, но само за Божието царство. Лукавият ми каза ясно, че ако купя и Дервен Фавър ще банкрутирам, и аз се видях такъв. Но когато той спомена думата "банкрутиране", аз също му казах, "Когато бях в Шотландия казах, че ако трябва да платя 10,000 лири за Глиндервен и католиците го изгорят на пепел на другия ден, пак ще бъде най-доброто капиталовложение, което някога съм направил. Затова не само, че съм готов да банкрутирам за Дервен Фавър, но съм готов да дам последната си капка кръв, за да го спася от католическата църква." В момента, когато казах това, аз бях свободен. Почувствах се свободен като птица за благовестването ми в неделя.

В понеделник сутринта аз се върнах в Суонси и отидох при агента да разбера дали преговорите са минали успешно. Той не беше още дошъл и докато се разхождах из града да го чакам срещнах един приятел, който ме попита къде съм бил в края на седмицата. Той ми каза, че все съм му в ума. "Не е чудно", казах аз, "бях в съда за банкрутиране!" и му описах победата в събота вечер. Той постоя малко замислен и после каза: "Защо са те оставили да водиш сам борбата? Ти ли си единственият протестант в света?" "Така изглежда", казах аз. "Няма да стоиш сам в това", продължи той. "Ако Шотландските заветници са дали кръвта си, за да спечелят тази победа за нас, аз също ще дам нещо, за да я поддържам. Иди при агента и ако твоето предложение е прието ела при мен за депозита." Неоценима победа! И двамата стояхме със сълзи на радост в очите. Това беше трудно изкачване, но можах да кажа както Авраам: "Йеова Ире - Бог ще промисли." И аз също, струваше ми се, чувах тези думи, които Бог говори на Своя слуга: "Понеже си сторил това нещо... ще те благословя премного... защото си послушал гласа Ми." Избавлението винаги се намира на "планината"; живата вяра трябва първо да докаже на Бога, че е взела Словото Му и обещанието Му за победа."

Агентът пристига и казва, че преговорите малко ще закъснеят. Тогава Господ казва на Рийс Хауелс да разгласи това съревнование. Затова той изпраща 4000 брошури, в които разказва за Божието водителство и че "преговорите продължават, и сега, когато Господ ни е дал победата чрез вяра, ние вярваме, че "Йеова Ире" скоро ще бъде написано върху този чудесен имот."

Няколко седмици по-късно католиците отказват повече да действат, може би поради неблагоприятния доклад на техния агент. Но има и един синдикат, който се интересува от имота, защото местните предприемачи знаят, че това е едно от най-желаните имения в Суонси и седмици по ред съществува напрежение и несигурност между тях и училището. Единствената претенция, която Рийс Хауелс има, е обещанието - първо право на избор - дадено от лейди Рутен. Една събота той отива в кантората на адвоката за окончателно уреждане, но той му казва, че е зает, и да дойде пак в понеделник. Рийс Хауелс разбира, че го отсрочва, затова в понеделник помолва своя братовчед, доктора, да го придружи. "Това беше решителен ден, дълго време няма да го забравим", казва Рийс Хауелс. "Когато пристигнахме, само служителката беше в кантората. Тя каза, че адвокатът си е у дома и е болен, но е пратил съобщение за мен, че Дервен Фавър е продаден! Това беше голяма изненада за моя братовчед.

Сега наистина бяхме в голямо изпитание. Беше ли наистина от Бога или от човека? Ако е от Бога, Дервен Фавър не може никога да се продаде на друг човек. Като излизахме от кантората, Господ ми даде сила да кажа на братовчед ми: "Дервен Фавър не е продаден." Той отговори с твърд намек: "Не чу ли - момичето каза, че Дервен Фавър е продаден! Как можеш да кажеш, че не е?" "Защото Господ ми каза да го купя", отговорих аз. "Преди месеци писах за това." А адвокатът беше негов стар пациент. Тогава му казах: "Ще отидеш ли при адвоката?" Той се съгласи да направи това и тръгна веднага. Дъщерята му отворила вратата. Никой, казала тя, не може да посети баща й, той е много зле. "За пръв път чувам пациент да е толкова зле, че да не може да види доктора", отговаря братовчед ми и влиза направо. Там научава, че синдикатът е изпратил чек за депозит в кантората на адвоката, който щял да бъде приет същата сутрин, ако не беше болен; но в този час той се съгласи да отхвърли предложението им. Тогава Господ ми каза: "Трябва да купиш Дервен Фавър тази вечер или никога." И така, същата вечер жена ми и аз отидохме да видим лейди Рутен. Като вървяхме по алеята, забелязахме, че всичките лампи са изгасени! "Виж", каза неприятелят, "те знаят, че пристигаш, и не искат да те видят!" Тя се колебаеше и каза, че сериозно обмисля да задържи къщата за себе си. Но аз й припомних нейното обещание и нейният зет го потвърди. След това предложих 500 лири повече от синдиката и въпросът беше уреден. Нейният зет ме помоли да дам на адвоката една сума, докато бъде подписан договорът. Всичко, което имах на света, бяха 25 лири от две дарения, които бях получил този ден, и това беше моят първи депозит!"

Решението за покупка е за 8000 лири. В разстояние на три дни Рийс Хауелс получава пет дарения от 250, 300, 50, 25 и 50 лири, които с някои други малки суми му помагат да плати законния депозит и да осигури имота. Той не е воден да приеме любезното предложение, направено от неговия приятел преди няколко месеца, който обаче помага щедро по-късно.

През 1930 г около хиляда души от всички части на Уелс се събират, за да честват шестата годишнина на училището и освещаването на Дервен Фавър. На зелените площи пред къщата има голям пиедестал, върху който е поставена скулптура. Учениците махат скулптурата и от двете страни на пиедестала пишат тези стихове като неизменно свидетелство на Божията вярност: "Йеова Ире" и "Вярата е даване на твърда увереност".


Трето имение и Детски дом

През 1932 г Рийс Хауелс получава друг призив. Тогава той чете за живота на Уитфилд Гинес от мисията в Китай, и как никой не е предложил дом за децата му в Англия през училищната ваканция, въпреки че неговите родители са отваряли дома си за толкова много хора. Гинес казва, че това му причинява по-голяма сърдечна агония, отколкото всякакви гонения, които понася в Китай. Господ си служи с това нещо, за да сложи пред Рийс Хауелс нуждата на много мисионери, които трябва да оставят децата си в отечеството. Това е една от най-дълбоките опитности в неговия живот. Скръбта на майките, които оставят децата си у дома, без дом, нито родители наблизо, болезнено го засяга. Святият Дух слага този товар върху него. Той стои в стаята си, не спи, не яде и стенанията му се чуват, докато най-после извиква към Господа: "Какво искаш да направя?" Той казва, че има един закон - когато не можеш да носиш един товар повече, Святият Дух трябва да го вземе. Той се чувства освободен когато Господ му казва: "Искам да направиш дом за всяко дете на мисионер, който не може да вземе децата си на мисионерското поле", и той приема. Една дълбока опитност, с голямо последствие. От тези родилни мъки произлиза видение за дома и училището за деца на мисионери, плод на застъпничеството, придобито години преди това, когато Бог му казва, че го е направил "баща на сираците". От този ден има постоянна молитва в училището за майките и бащите, които са показали чрез послушанието си, че любят Господа повече от собствените си деца.

За да се основе дома, няколко месеца Рийс Хауелс води преговори с градския съвет на Суонси, за да купи Скети Парк, резиденцията на сър Бинг Морис, с около 68 декара земя, недалеч от училището. Но най-после съветът решава да не го продава. На следващия ден се появява за продажба Скети Исаф, точно от другата страна на пътя към Дервен Фавър. Собствениците са готови да продадат къщата с около 20 декара земя с право на избор за другите 48 декара. Притежателят е майор Прат, който като чува, че Рийс Хауелс е започнал да се моли за имота, казва на шега в своя клуб: "Ако Рийс Хауелс е започнал да хвърля око над оградата ми и да се моли, по-добре да изляза, докато не ме е сполетяло нещо!" И той излиза! Господ казва на Рийс Хауелс да го купи. Договорът е изготвен от агента и му е даден да го подпише, но той няма депозита, затова три седмици носи документа в джоба си. Агентът поисква да му го върне, но Рийс Хауелс страни от него. След три седмици Господ го освобождава и Скети Исаф е купен за 3000 лири. Само при понижение на пазара и при спадане на цените може да се купи такава къща и земята на тази ниска цена, така както Дервен Фавър е купен при много по-ниска цена, отколкото при нормален пазар. По-късно той купува оставащите 48 декара и още 28 декара граничеща земя.

Неуспехът да купи Скети Парк и Божието водителство за едно много по-подходящо имение като Скети Исаф показват един важен урок на вярата, който Рийс Хауелс обяснява така: "Винаги претърпяваш провал в нещо, което всъщност не е важно, и тогава получаваш по-добро нещо вместо това. Така, преди да купя Дервен Фавър, с месеци се опитвах да купя друго широко място на няколко мили по-далеч. Ние се изкачихме до положението на вяра, откъдето можехме да го купим, тогава предложението ми бе отхвърлено и аз знаех, че Бог стои зад тази работа. Същата седмица Дервен Фавър се появи на пазара и аз не бих сменил Дервен Фавър за две имения като това. След това дойдох до положение да купя Скети Парк. От момента, когато Градският съвет ни отказа, каква радост изпитвах, защото познах, че Бог е в тази работа и на другия ден Скети Исаф беше на пазара!"

Същият принцип на вяра се вижда при много други случаи в неговия живот. Когато преследва някаква голяма цел, която Господ му е дал, той търси, пита и очаква някакво особено избавление или промисъл, каквато няма да получи точно така, както се е молил. За онези, които наблюдават отвън, изглежда много често като неуспех или грешка, и те отправят към него много критики, но ефектът върху него в борбата на вяра е обратен; това само го укрепва в преследване главната цел на вяра, докато я получи. Той гледа на временното разочарование като преходно, не като неуспех, а като стъпало - като човек, който изкачва един връх, мислейки погрешно, че е крайният връх, само за да открие по-нататък още по-висок и да се насили още повече да го стигне. Същият принцип ще се види на дело по-късно през време на войната в голямата битка на вярата.

Библейското училище по това време има около 50 ученика. Някои от тях заминават като мисионери в различни страни: една двойка за мисията в Китай, някои при Световната евангелизаторска организация, един в старата станция на Рийс Хауелс - Руситу, към Южно-африканската обща мисия; други - в служба на отечеството.

Училището за мисионерски деца е открито през 1933 г с единадесет момчета и момичета, с някои приходящи ученици от окръга, които също са приети. В скоро време броят на приходящите ученици и на мисионерските деца се увеличава и Бог започва да изпраща хора, даващи своите услуги безплатно за Господа.

В 1935 год. училището се премества в Глиндервен и поради бързото си развитие трябва още да се разшири. Прибавени са една сграда с общи спални и три сгради с училищни стаи и гимнастически салон. Както винаги, нямат нито една стотинка, когато строителите пристигат. Господ не доставя заплатите за първата седмица, а едва с втората поща в събота, когато пристига чек за 20 лири. Следващата събота Господ подбужда една жена, която оставя готвенето си и отива в училището с 25 лири. По начини като тези, седмица след седмица, всички нови здания в училището на стойност 30,000 лири, са построени в трите имения.

Докато строят тези допълнителни сгради Рийс Хауелс получава девет отделни дарения от 1000 лири. Един ден Господ му казва, че от всички дарения от 100 лири и повече трябва да жертва 25 процента. Една година той дава 1000 лири за Божието дело другаде, въпреки че сам е в нужда за работата. Той винаги вярва на закона за стократното възмездие и действа според него. Той започва училището с два шилинга, и за четиринадесет години Господ му изпраща 125,000 лири.

През тези години освен благословението, което получават много посетители, които вече познават Господа, има един постоянен поток от хора, доведени при Спасителя чрез събранията в училището, или под влиянието на Святия Дух, чрез самата атмосфера на мястото. Наистина, би трябвало да се напише цяла книга, за да се разкажат историите как различни хора са новородени там.


Поръчението за отиване при всеки човек

През есента на 1934 г училището преживява едно чудно време. Рано сутрин Рийс Хауелс прекарва много часове насаме с Бога, разглеждайки четирите евангелия, и получава изобилна светлина от Святия Дух относно живота и личността на Спасителя. Той идва на сутрешните събрания направо от Божието присъствие и Елизабет, която познава действията на Духа с него, има съзнанието, че Господ го приготвя за нещо.

На втория ден от Рождество сутринта Святият Дух започва да му говори по-рано отколкото друг път - преди още да е станал, и Елизабет, която е също будна, го чува да повтаря: "Всеки човек, всеки човек." В три часа сутринта той има чувството, че Бог иска да му каже нещо определено, затова се облича и слиза в стаята си. Там Господ го пита дали вярва, че Спасителят иска да се изпълни Неговата последна заповед? "Вярвам", отговаря той. "Тогава вярваш ли, че мога да дам евангелието на всеки човек?" Той отговаря: "Вярвам, Ти можеш. Ти си Бог." Тогава Господ казва: "Аз живея в теб. Мога ли да разчитам на теб?"

Години поред Рийс Хауелс се моли да бъде занесено благовестието по целия свят. Преди да отиде в Африка, Святият Дух му припомня Божието обещание към Своя Син в Псалом 2:8, и той не пропуска нито ден без да се моли Спасителят да има "народите за Негово наследство и земните краища за Негово притежание," и приемането на Божието призвание в Африка е до голяма степен отговор на неговите молитви. Той е развълнуван от обяснението на Андрю Мъри върху Словото на Спасителя в Матея 9:38 - "Затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата си". Андрю Мъри посочва в този стих, че броят на мисионерите зависи от това доколкото някой е послушен на тази заповед и се е молил за работници; и Господ призовава Рийс Хауелс да се моли. Това в последствие става един от Божиите пътища да го приготви за създаването на Библейското училище.

Но тази нова заръка от Господа не е обикновено съгласяване с общата заповед да се благовества на всеки човек. Това означава, че той и всички, които я приемат с него, ще бъдат слуги - закрепостени до края на живота си към тази единствена задача - да се застъпват, да вървят, да служат на хората, които благовестват. Святият Дух обяснява на Рийс Хауелс, че през следващите тридесет години Святият Дух ще намери 10,000 свидетели от целия свят - мъже и жени, които Той ще изпълни, и които ще Му позволят да бъде Господар в тях за изпълнението на тази задача, така както преди години той самият е станал притежание на Господа. Ще има нужда от голяма материална подкрепа, но Онзи, Който е дал милиони на Давид за храма, може да даде също на онези, които строят далеч по-скъпоценен храм, "храм неръкотворен, вечен на небесата".

Рийс Хауелс излиза от стаята си с бреме, което никога не се отмахва - "На всеки човек". Той говори това слово пред персонала и учениците и новогодишният ден в 1935 г започва с пост и молитва. Божието присъствие се чувства много реално, те не омаловажават огромността на задачата и едно дълбоко, растящо убеждение обзема мнозина, че Бог ще извърши нещо ново - както Спасителят дойде в този свят да извърши изкупление за всеки човек, така Святият Дух идва да направи познато това изкупление на всяка твар и Той ще го извърши в тяхното поколение. В нов смисъл светът започва да става тяхна енория. Те започват да очакват от Бога да им възлага молитви, които да допринесат за достигне на благовестието до всеки човек. Поемат отговорността да се молят за страни и народи, както и за отделни мисионери и общества. Училището става "дом за молитва за всички народи". Те трябва да се изправят срещу неприятеля и да водят борба за свободата на благовестването. Бог приготвя свой инструмент - една група, която да воюва на колене.

От времето на специално посвещение на 29 март 1936 г, когато много от персонала и учениците полагат живота си на Божия олтар за застъпничество, Святият Дух работи в училището. Кулминационният момент идва на Нова година - 1937. За училището това е една истинска петдесятница. Доктор Кингсли Приди, член на персонала и сега директор на училището, дава следното описание на тези дни:

"През коледната ваканция на 1936 г времето беше посветено на молитва. Като наближаваше Нова година на 1937 г, се чувстваше едно растящо съзнание за Божието присъствие. Тогава чухме как Святият Дух се е изявил в славата на Своята Божествена Личност на някои от ученичките, че те са плакали пред Него с часове - сломени от покварата на собствените си сърца, изявена чрез светлината на Неговата святост. Едно страшно чувство на Божията близост се разнесе из цялото училище. Имаше тържествено очакване. Припомни ни се за 120 души в горницата на петдесятницата. Като тях, ние желаехме да прекараме времето си само "в молитва и моления" - съзнавайки, че Той щеше да извърши нещо. И през следващите дни Той дойде.

Той не дойде като фученето на силен вятър. Постепенно Личността на Святия Дух изпълни всички наши мисли, Неговото присъствие изпълни мястото, и Неговата светлина като че ли проникна във всички скрити вдлъбнатини на нашите сърца. Той говореше чрез директора във всяко събрание, но в тишината на нашите стаи Той откри Себе Си на мнозина от нас. Чувствахме, че Святият Дух е бил истинска Личност за нас и преди; доколкото знаехме, ние Го бяхме приели и някои от нас познавахме много от Неговите действия в живота си. Но сега откровението за Неговата Личност беше толкова изумително, че всичките ни минали опитности бяха нищо. Нямаше видимо явление, но Той се изяви така реално на духовните ни очи, че това беше една опитност "лице с лице."

В светлината на Неговата чистота най-отчетливо видяхме не толкова греха си, колкото себето. Видяхме гордостта и себичните подбуди, намиращи се под всичко, което сме вършили. Страст и самосъжаление там, където никога не сме ги очаквали. И трябваше да изповядаме, че не знаем нищо за Святия Дух като пребъдваща Личност. Знаехме, че нашите тела са предназначени да бъдат храм на Святия Дух, но когато Той постави въпроса: "Кой живее в тялото ви?", не можехме да кажем, че Той живее. По-рано бихме казали така, но сега Го видяхме. В Своето естество Той е точно като Исуса. Той никога не би живял за себето, но винаги за другите. Бяхме хора, напуснали всичко, за да следват Спасителя, и бяхме оставили всичко от добрините на този свят, за да влезем в живота на вяра, и доколкото знаехме, бяхме отдали напълно живота си на Онзи, Който умря за нас. Но Той ни показа, че "има голяма разлика между твоето отдаване в Моите ръце и Аз да живея Моя живот в твоето тяло". И това, което Святият Дух искаше от нас, беше нашата воля и тяло. "И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива ..." (Рим. 12:1). Струваше ни се, че никога не бяхме виждали този стих по-рано. Той го направи така ясен, че не искаше служение, а жертва. "Нашият Бог е пояждащ огън", и ако Святият Дух заемеше тези тела, тогава Неговият живот щеше да изгори всичко там, което е наше. Често пеехме "Искам да бъда като Исуса", но когато дойде предложение от Лицето, Което е както Спасителя, да дойде и да живее този живот всеки ден и всеки час в нас, ние открихме колко сме били неискрени. Колко много имаше още в нас, което още искаше да живее своя собствен живот - което се отдръпва с ужас от тази присъда на смърт! Тогава започнахме да разбираме значението на думите на Спасителя в Лука 9:24: "Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси."

Защо се изяви Той по този начин на нас? Той направи това съвсем ясно. Защото имаше едно дело да се извърши в света днес, което само Той можеше да свърши (Йоан 16:8). Не е чудно, че Учителят каза на своите ученици да не напускат Ерусалим, докато не получат "Обещаното от Отца. " Но когато Той дойде, те трябваше бъдат Негови свидетели в Ерусалим, и в цяла Юдея и в Самария и до края на земята.

През тези дни на посещение бяхме прострени пред Неговите нозе. Мислехме, че има някаква сила в нашето отдаване, и че с хиляди други ще бъдем хората, които ще евангелизират това поколение. Но сега Той е дойде и ние бяхме вън от това - освен доколкото нашите тела биха станали храмове, в които Той ще пребивава и чрез които ще работи. Той каза: "Не дойдох да ви дам радост, или мир, или победа. Не съм дошъл да ви дам някакво благословение. Всичко, от което се нуждаете, ще намерите в Исуса. Но Аз дойдох да ви сложа на кръста, за да живея в тялото ви заради един изгубен свят." (Колос. 3:3; 2 Коринт. 4:10; Гал. 2:20).

Той ни предупреди, че изпитанията преди тази задача да се изпълни ще бъдат толкова големи и атаките на Сатана толкова свирепи, че "плът и кръв" никога не ще могат да устоят. Той ни показа, че в навечерието на разпятието, когато дойде истинското стълкновение със силите на тъмнината, само Спасителят устоя. Ние видяхме как всеки един от учениците отпадна в този час - въпреки цялото им отдаване, всичките им обещания и преданост към Учителя. И взирайки се в бъдещите години - мрака на последните дни от този век, крайната борба между небето и пъкъла за царствата на този свят - виждахме само Едно Лице, Което е "способно за това дело," славното Трето Лице на Божеството в онези, в които Той можеше да обитава.

Един след друг Той ни срещна. Един след друг ние плакахме със сълзи на разкаяние пред Него. От всеки един дойде вик, както Исая, когато "видя Господа", "Горко ми, защото загинах... нечист!" Един по един, волята ни беше пречупена; ние се предавахме на Него безусловно. На всеки един дойде славното осъзнаване - че Той е влязъл; и чудото на тази привилегия просто ни съкруши. Разбрахме, че разпъването е бавна смърт и че Той ще има много работа с нас преди наистина да бъде в състояние да извърши делото Си чрез нас. Но знаехме едно нещо - Той е дошъл и никога няма да ни изневери, и победата е винаги Негова.

Неговото посещение имаше много по-голямо значение за света, отколкото за нас лично. Ние Го видяхме като Онзи, за Когото "народите са като капка от ведро, и се считат като ситен прашец на везните." Прострени пред Него, ние можехме само да кажем със страхопочитание в сърцата: "Святи Душе, Ти си дошъл да разклатиш света." През тези дни нямаше никаква възбуда, никакъв ентусиазъм на плътта. Когато Неговата сила дойде върху нас след 29 март ние бяхме възторжени, пеехме и славехме Бога на висок глас. Но през тези дни имаше такова благоговение пред святото величие на Неговата Личност, че едва издигахме гласовете си в събранията. Даже земята отвън изглеждаше изпълнена с Неговото присъствие. Излизайки заедно изведнъж усещахме, че говорим шепнешком. Ставаше късно, но никой не мислеше да спи, защото Бог е там. Струваше ни се, че това е предвкусване на святия град - "нощ не ще има вече." Два и три часа през нощта често изглеждаха като полунощ в общение и в молитва с някои, които "се предаваха", или пребъдвахме пред Бога в затишието на сърцата си. Неговото посещение трая около три седмици, въпреки, че за слава на Бога, Той дойде да "пребъдва" и продължи с нас до сега."

Чрез слезлия огън върху жертвата, Духът запечатва за Себе Си една група застъпници за всяко творение. Преподаватели и учители, доктори и медицински сестри, домакини и служащи, градинари и механици - техните задължения са различни, но тяхното поръчение - едно. Много от учениците остават като част от този молитстваща и работеща група. Има времена в Божиите отношения със слугите Си, когато Той отделя настрана не само отделни хора, но групи, кръстени от един Дух в едно тяло за една Божия определена цел.


Четвърто имение и Евреите

Следващото бреме, което чувства Рийс Хауелс, е за евреите. Като проследяваме него и училището през месеците и годините на застъпничество за Израил, сега е особено забележително да видим изпълнението на първата част от тяхната молитва в действителното завръщане на евреите и установяването на Израелска държава. Почти нищо отвън не дава да се разбере, че това ще се осъществи, когато за пръв път Неговият слуга чувства бремето! Това ни припомня, че никакво голямо събитие в историята, даже пророкувано предварително в писанията, не се сбъдва, ако Бог не намери Свои човешки проводници на вяра и послушание.

Бремето идва на Рийс Хауелс когато прочита прокламацията на Италия на 3 септември 1938 г, че всички евреи трябва в разстояние на шест месеца да напуснат Италия. Това е съпроводено от антисемитизма, който е толкова свиреп в Германия. Мислите на Рийс се обръщат към пророчествата за завръщането на Божия народ в своята земя. Той казва в събранията:

"Чувствам голяма мъка за тези хора и искам Бог да възложи тяхното бреме върху мен. Евреите трябва да бъдат върнати обратно в земята си; това е изпълнение на пророчеството; това е друг знак, че наближаваме края на века. Имам голямо желание да помогна на Божия народ да се върне в земята си. В пророчествата на Исая за второто връщане на Божия народ, той казва в 11 и 12 глави, че Бог ще ги събере от четирите краища на земята. Точно това, което става днес. Святият Дух копнее да им помогне чрез някого. Искам Бог да ме засегне още по-дълбоко с чувствата, които тези хора изпитват.

Даниил можа да надвие в молитвите си с Бога по чуден начин за връщането на Божия народ, след като вижда, че 70 години пленничество бяха приключили. Ние трябва да имаме вяра и да вярваме в Божия Завет с Авраама, че те Трябва да живеят в страната, а не само да имаме съчувствие към евреите. Бог подтикна Кир, този, който ги държеше в плен, да достави парите и да ги върне! Той ще направи това пак, ако някой вярва в Бога. Аз твърдо вярвам, че времената на езичниците са към своя край и евреите трябва да са отново в страната си, когато Господ дойде. Мисля за придобитото право на застъпничество за бездомните в селото, като назирей, за вдовиците в Индия. Сега Бог ни вика да поемем отговорност за евреите."

Тогава той описва как Бог му е казал да поеме отговорността за едно дарение от 100,000 лири за евреите и да вярва в това. Много дни са употребени в молитва за тази сума. Няколко седмици по-късно, обаче, се получават известия, че Хитлер е хвърлил на полската граница няколко хиляди еврейски деца и Рийс Хауелс още повече чувства голямо бреме за тях. "В момента, когато прочетох това във вестника", казва той на училището, "изпитах голямо страдание. Никой не знае какво означава това за родителите им. Святият Дух е като един баща, и ако аз бях баща на деца, чийто дом е разрушен, не бих ли потърсил за тях веднага убежище? Святият Дух страда така за всички тези родители на континента. Ако Той във вас не направи страданието силно, вие не можете да се застъпвате за тях. Никога няма да се приближите до престола на благодатта, ако не издигнете гласа си и да плачете; думите не струват нищо."

Обикновено когато има такова бреме той е сигурен, че Бог ще иска от него нещо, и като пита какво да прави, отговорът е: "Направи дом за тях." Рийс Хауелс вече е купил три имота чрез вяра, но Господ сега го вика към нов и по-голям финансов подвиг. Той се опитва да вземе под наем дома на Перси Молиньо, негов приятел, който е починал наскоро. Рий пресмята, че в него могат да се настанят 50 деца, но притежателите не искат да го дават под наем. Тогава се опитва да вземе под наем една по-голяма къща, която побира 250 души. Отново му отказват. Тогава, една вечер, Бог му пошепва: "Пенлергаер" - името на едно имение, за което той е чувал, но никога не го е виждал; знае, че това е едно от най-големите имения в района на Суонси, и че притежателят му е сър Чарлз Лювелин. Рийс разпитва за имението и разбира, че се състои от около 1080 декара и че католиците са предлагали по-рано 14,000 лири за къщата и две ниви; така той разбира, че имението ще му струва не по-малко от 20,000 лири.

Записките за събранията през следващите една-две седмици говорят за постоянната молитва за имота, докато на 26 ноември той пристига с декларацията: "Ще купя новия имот може би другата седмица, и съм готов да рискувам всичко, за да помогна на евреите."

Когато отива при агента той открива, че няма време за губене, защото някои други се готвят за купуване. Трябва да вземе решение за двадесет и четири часа. На следващия ден Рийс казва на събранието: "Казаха ми, че днес е последен срок да се купи Пенлергаер, затова моето предложение беше по-голямо от това на синдиката. Агентът ми каза, че ще бъде наше и той ще пише на собственика тази вечер."

Имотът струва 20,000 лири, а те нямат нищо на ръка. Няколко дена по-късно се обажда близък приятел на училището и казва, че ако Рийс Хауелс залага всичко за Пенлергаер, той ще направи същото и ще продаде за тази цел една наследствена къща от баща си. Пенлергаер е едно чудно имение, много по-голямо от другите три. Има голяма резиденция с много допълнителни сгради, още седем къщи, един чифлик и зеленчукови градини. Тук Рийс Хауелс има видение за мъчениците - малки деца, доведени в тези градини с чувството, че са почти у дома - в Палестина, където пак ще тече мляко и мед.

Във вестниците се споменава за "града-убежище за еврейски деца в Уелс". Започват преговори с министъра на вътрешните работи да се позволи да бъдат доведени няколкостотин еврейски деца. Всичко това означава много тежки финансови задължения и гаранция от петдесет лири за всяко дете.

Тогава Бог ги вика да направят една още по-скъпа стъпка, най-скъпата от всички. Отнася се за 100,000 лири, за които училището се моли. Както казва Рийс Хауелс: "Има едно златно правило в живота на вяра, че християнинът никога не може да получи отговор от Бога да раздвижи хората да дават по-големи суми пари за Божието дело, ако той сам не е дал, или доказва, че той е готов да даде, ако е в негова сила да го направи." На тази основа Бог му говори няколко дена и има голямо преживяване в училището, когато в едно сутрешно неделно събрание им казва какво Бог иска и че той е взел своето решение. А то е, че те ще продадат трите имота - Глиндервен, Дервен Фавър и Скети Исаф, които са оценени приблизително на 100,000 лири, и ще дадат това като първите 100,000 лири за евреите. Училището трябва да се премести в Пенлергаер и ще го заемат заедно с еврейските деца. Елизабет Хауелс също е готова да посрещне пожертването на тези имоти, свързани с мили спомени, и разноските да се изгради отново делото в Пенлергаер. Изглежда й невероятно, че наистина това е Божията воля, но когато чува Рийс да поема задълженията публично, тя разбира, че всичко е решено. Можете ли да си представите нейните чувства, когато излиза от събранието и очите й са пълни със сълзи? Сама с Бога тя води своята борба. Тя не присъства на следващото събрание и не обядва, но в три часа след обяд Бог й дава победата, когато тя вижда Авраам да се изкачва на планината със своя син Исаак и да го жертва там за всеизгаряне на Бога. Без да знае как съпругата му е достигнала победата, Рийс Хауелс проповядва върху същия пасаж от словото на следобедното събрание. Той я помолва да завърши събранието с молитва, и малцина са онези в събранието, които не плачат.

По същото време се провежда поредица от събрания в училището, когато Господ говори на мнозина да се посветят на мисионерска дейност и да позволят на Святия Дух чрез тях да заеме мястото на баща и майка на еврейските деца - бежанци. Това е истинско посвещение на много хора, и въпреки че това служение още не се е осъществило, е чуден начин на Божията мъдрост; това означава, че тази група от около 120 души са отделени от Святия Дух през онези неочаквани военни години за живот на застъпничество. Още един път Бог призовава, за да приготви Своите слуги за друго, по-висше служение. По този начин Той има Своята армия в Духа - хора, които ще воюват на колене, за да освободи още един път света, за да може всеки човек да чуе благовестието.

Когато се приготвят да приемат децата, войната с Германия е обявена и плановете трябва да се променят, въпреки, че 12 деца пристигат и стават част от семейството на училището. Това е друго изпитание за Рийс Хауелс. "Когато се опитваш да вършиш нещо за Бога, всичко застава против," казва той. "Можеше ли да има нещо по-противно от това, че след като купих Пенлергаер за децата, войната дойде и не можех да ги взема? Но когато Бог ви говори, никога не може да се съмнявате. Ако това, което Бог ти казва, те води до големи изпитания, тогава иди при Бога и остави товара на Него. Нищо не можеше да изглежда така погрешно, както това, защото имах голямо задължение по това време, но нито един път не се усъмних. Знаех, че това не е грешка, въпреки че дяволът ми казваше, че е. Въпреки, че не можахме да вземем децата, ние бяхме послушни на Бога да купим имота. Той ми каза, че ще имаме от него хиляди лири, които ще се употребят за Неговото царство."

Колко чуден е Бог! Първо, притежанието на този голям имот създава работа на младежите, призвани от Бога в училището за застъпничество. Те са заети през всички онези години да секат дървета в имота и по този начин са освободени от друга служба. После, когато войната още продължава, Рийс Хауелс е воден да осигури начертани планове за строежа на къщи. Това е Божие провидение, защото по-късно правителството внася закон, чрез който всичката земя подлежи на такси в случай на подобрение. Обаче една клауза е вмъкната в законопроекта, която освобождава земята, за която плановете са одобрени преди определена дата; малцина могат да се възползуват от това, но имотът Пенлергаер е освободен и когато къщите са построени, хиляди лири се спестяват за Божията хазна. Резиденцията на Пенлергаер е предложена на доктор Барнардо като подарък, за да приюти сираците от войната. След дълги разисквания, обаче, съветът решава, че преработката, поправката и поддържането на резиденцията ще излезе много скъпо. Сега съветът на областта Гламорган взима резиденцията за училище за недоразвити деца. Но имението наоколо остава на библейското училище, за да достави в надлежно време парите, които Бог обещал на Своя слуга, че ще донесе за царството.

През време на войната евреите никога не са забравени, въпреки че молитвата към Бога е главно за народите в света. Както казва Рийс Хауелс: "Когато дойде войната, Той обърна погледа ни от евреите към звяра - име, което той даваше на лукавия в системата на нацистите, и каза: Нека имаме победа над него."

Но след войната, през октомври и ноември 1947 г, отново цели дни са посветени на молитва за завръщането на евреите в Палестина. Рийс Хауелс казва: "Молехме се за това поради завета, сключен с Авраам 4000 години по-рано. Бог ще върне Своя народ обратно в страната му и Палестина ще бъде отново еврейска държава." Призивът на училището е: ако еврейският народ не се върна след войната през 1914-1918 г, ще се завърне ли след тази? Те виждат Божията ръка в установяване на комитет на Обединените нации, който да разгледа палестинския въпрос. През тези два месеца, в единадесет различни дни, училището се моли за гласуването в Обединените нации. Положението е рисково. В деня на гласуването - 27 ноември 1947 г - има много молитви. Получава се информация, че все още не е взето решение за разделянето на Палестина за предоставяне земя на евреите. Училището продължава да се моли, и те с вяра виждат "Божието влияние на конференцията на Обединените нации в Ню Йорк" и са уверени в победата. Когато на другия идва новината, че Обединените нации са гласували подялбата на Палестина с 33 срещу 13 гласа и че държавата Израел вече е факт, училището я приветства с радост като "един от най-великите дни за Святия Дух в историята на тези 2000 години." През всички минали векове не е имало нито един знак, че земята ще бъде върната на евреите, които са пръснати по земята, но сега, 4000 години след Неговия Завет с Авраам, Той ги събира от всички страни и им дава голяма част от палестинската земя.

По това време на Рийс Хауелс е да дена необикновена светлина относно арабите. Той казва: "Бог ме постави настрана няколко дена, за да ми открие положението на арабите. В Битие 16:12 Бог каза за Исмаил, че "той ще живее независим от всичките си братя." Това е проблемът. Дали Бог иска да каже, че арабите ще живеят с евреите? Авраам обичаше Исмаил и искаше да му даде наследството; и Бог, Който изпълнява това, което говори, заяви: "Ето, благослових го." Арабите се кланят само на Единия Бог. Имаше ли Бог намерение да ги благослови, както евреите? Те ще дадат убежище на евреите (Исая 21:13-15) и ще бъдат първите, които ще дойдат в Ерусалим, за да отдадат почит на Царя (Исая 60:7). Така както чувствахме бреме за евреите и се молехме за тях, така Господ искаше да се молим и за арабите. Те също са синове на Авраам. Може ли Святият Дух да направи нещо, което ще премахне преградата между евреи и араби, за да има дом и благословение и за едните и за другите? Наистина арабите са Божий народ, ако трябва да пазят евреите и да живеят в тези страни, които трябва да се спасят от ръката на звяра."


Повикан в небето

Периодът на застъпничество завършва. През време на войната Бог иска от училището да се застъпва за света, както преди години е оставил Рийс Хауелс сам с Него, за да се застъпва за една душа. Сега, когато войната е приключена, общението с мисионерите е възобновено. Училището винаги държи да има общение с верните служители на Христа в света. През изминалите години учениците заминават в разни организации, и много дружества са материално подпомагани. Ръководителите и членове на много мисии посещават училището. Бог казва на слугата Си никога да не изпраща мисионер, посетил училището, без дарение - даже ако е последното, което притежава. Сега, когато училището е освободено от бремето да се моли за войната, Господ започва да възлага върху тях нуждите на мисиите. Годишната конференция "При всеки човек" започва през 1947 г.

Рийс Хауелс има особено бреме относно финансирането на благовестието - парите, които са необходими на Божиите служители във всички страни. Това бреме никога не го оставя до 15 януари 1950 г. На събранието в 9 часа вечерта той прочита песните на Моисей и Давид и казва: "Всичко в мен хвали Бога, защото Святият Дух в мен може да потвърди, че аз свърших делото, което Той ми даде. Всяка твар ще чуе благовестието. Материалните нужди за благовестието са осигурени, и Господ ще дойде пак." Той е уверен, че Бог ще даде обещаните 100,000 лири, които ще бъдат вложени в Неговото дело, и ще иска стократно изпълнение на поръчението "при всеки човек".

Групата в училището не може да разбере, че това е повече от победоносно събрание за материалните нужди; това е завършването на земната борба на Господния застъпник. Той има вяра за грабването, и в духа на победата над смъртта чрез Христа очаква великия ден на Неговото идване и изпълнение на Филипяни 3:21. Но след като спечелва последното място на застъпничество, той приема Божията воля с пълна победа. След един месец той застава лице с лице със своя Спасител. Доктор Симонс, който е с него до края, дава следното описание:

"Около две години преди отминаването му, нашият възлюбен директор имаше голямо желание да посети местностите на срещите му със Святия Дух в Ландриндод и Уелс. Някои от нас имахме привилегията да го придружим. Явно душата му бе благословена и ободрена, когато стояхме край малката църква, сега затворена, където прославеният Христос му се е открил. След това той ни заведе на мястото, където е била палатката на конференцията, и още веднъж ни разказа за начина, по който Святият Дух го е срещнал лично и е поискал да Му предаде тялото си; и както си мислеше за тези опитности и всичко, което Святият Дух е извършил чрез него, той бе укрепен във вярата, че Святият Дух и в бъдеще ще победи всички пречки, за да се занесе благовестието на всеки човек в това поколение.

Скоро след това забелязах, като се изкачвахме по склона, че лицето му силно пребледня, и трябваше да спрем за малко. Той имаше спазми на сърдечен удар. От този ден нататък малцина от нас знаеха колко много е страдал. Опитахме се да го убедим да си почине, но той гореше от копнеж за Божието царство и умиращите човешки души. Никога не отпусна кормилото на молитвените събрания и другите занимания за своя Господ, нито искаше да взима лекарства, за да успокои състоянието си, предпочитайки да остави всичко, както винаги, в ръцете на Господа.

От събота вечер нататък, когато имаше такава победа на вяра за материалните нужди, директорът чувстваше, че работата му на земята е свършена. Неговото главно служение винаги беше застъпничеството. Той често ми казваше, че сега би предпочел да отиде у дома в слава и да остави делата на тези "Исус Навиевци", които Бог призове. Неговата лична радост за вечността ще бъде, че е бил верен в Божиите ръце, като е поставил основата. И така стана.

Във вторник на 7 февруари Маргарита Райт, надзирателката на училището, чувстваше голяма мъка за него и отиде в стаята му след вечерното събрание да види, дали е добре. Тя го намери да крачи из стаята нагоре-надолу и се учудила, че пее някоя от старите Уелски песни, които майка му има обичай да пее за "земята, която е по-хубава от деня."

На следващата вечер, 8 февруари, в края на събранието, той изглеждаше издигнат в слава, всички изправени пеехме "Далеч над Йордан е моят благословен Спасител" - един припев, който той избра, който не бяхме пели в училището цяла година. Когато извади кърпичката си и я размаха докато пеехме, някои казаха, че лицето му е като лицето на Стефан - лице на ангел. Като че ли поздравяваше своя Спасител и светиите отишли преди него. Това беше последното му събрание на земята.

След половин час бях повикан да го видя, той лежеше в леглото си със спазми на ужасен сърдечен удар. За мое учудване, той прие да вземе лекарства - първото ми лошо предчувствие, че той наистина не очакваше да стане по-добре, защото ако очакваше, щеше да удържи само на вяра.

Както лежеше, доколкото можех да отгатна - тъй като той никога не казваше дума по отношение на своето страдание до края - той каза: "Това е Господ... това е Господ... аз съм в центъра на Божията воля... всичко е постигнато... това е Господ." През следващите четири дни, преди да отмине, когато идваше на себе си, споменаваше тихо името на някой мисионер, особено на Норман Гръб и Джон Томас, или някой друг близък приятел, за които вероятно се молеше. Последните му думи бяха в момент на съзнание, в неделя на 12 февруари. Като ме позна, той пошепна: "Победа, алилуя!" Няколко пъти през тези дни беше казвал същата дума на Елизабет Хауелс - "Славна победа!" Краят на земния му път дойде в 10 часа сутринта в понеделник, 13 февруари. Като коленичихме около леглото му, ние съзнавахме дълбоко чудното Божие присъствие. Шепнехме молитвата си "Твоята воля да бъде" и помолихме Господ да ни направи достойни наследници на този благороден слуга на нашия Господ и Спасител Исус Христос."


Превод от английски с незначителни съкращения