92. Безопасно лежат

1. Безопасно лежат без една стотях
Наедно в кошарата;
А таз една заблудила е
От грижата пастирска;
Отишла е далеч от своите си,
Далеч върху стръмни планини.

2. "Дали деветдесет и деветте
Не Ти стигат, Господи?"
Но Пастирът даде отговор:
"Една овца заблуди;
По всички планински пътища
Ще търся Аз Моята овца."

3.Колко бяха дълбоки тез води!
Колко стръмен бе този път -
Догде намери овцата Си -
Преминал бе Пастирът!
Вика й Той чу в пустинята,
Когато бе близо при смъртта.

4. Тези капки от кръв разпръснати
По планинский стръмен път,
Що са и що ли ги причини?
Кръвта е на Пастирът;
Раниха Му се нозе, ръце
От остри бодили и тръне.

5. Но кат я намери, радостно
Той се връща у дома;
"Веселте се с Мене наедно;
Намерих Мойта овца".
И викат небесните чети:
"Господ е донесъл Своята Си!"